Тери Брукс - Хук

— Ако всичко това е истина, останалата част от живота ми сън ли е била?

Тя вдигна рамене. Казват, че феите не се впускали във философски спорове.

— Това, което те е правило щастлив, ще те научи да летиш — повтори Менче, защото предпочиташе практическите съвети.

Питър изморено кимна и затвори очи.

— Добре, Менче. Ще се опитам.

Менче-Звънче почака, докато дишането му стана по-бавно. Когато сънят го прибра, тя се надигна от мястото си на гърдите му и си открадна една целувка от устните му. После се обърна и пропълзя под ризата му — и светлинката й пълзеше с нея. Най-сетне си намери удобно кътче близо до яката и се настани. Питър бе започнал да хърка. Тя се присъедини към него, но нейното хъркане приличаше на тихо дишане. Светлинката й затрептя, после постепенно изгасна, когато и Менче заспа.

Наблизо, седнал по турски на входа на собствената си къщичка, Руфио гледаше как гасне светлинката. Лицето му бе смръщено. Не му харесваше тази имитация на Питър, този дебел и стар възрастен, който се опитваше да му открадне извоюваното. Загриза го ревност. Имаше намерение да се отърве от този натрапник възможно най-скоро.

Придърпа меча на Пан по-близо до себе си и очите му пламтяха като огън в мрака.

Една по една гаснеха светлините на нивга-дървото. Гасяха ги феите, които бдяха в нощта, подскачаха из клоните и търсеха капки роса за пиене, божи кравички, за да ги пояздят, и кристалчета дъга, за да си ги събират. След тях светлините гаснеха и в тъмнината останаха да греят само трите луни — бялата, прасковената и бледорозовата. Небивала земя заплува към детските сънища — към вярата, която я правеше вечна, към обещанието, което не й позволяваше да порасне.

На другия ден доведоха Джек и Маги в каютата на един подмладен капитан Хук. Нямаше и следа от обзелото го предишната вечер униние, нямаше и следа от отчаяние и печал. Съсухреното му лице бе разтегнато в усмивка — широка и подкупваща като на крокодил (макар че, страхувам се, нито Хук, нито някой крокодил с чувство за собствено достойнство биха оценили сравнението). Той беше в пълния си блясък — с лъснати ботуши, изчеткана куртка, накъдрена перука, внимателно сложена тривърха шапка. На шията и ръкавите си носеше нови дантели и куката проблясваше зловещо. И стаята бе възвърнала предишната си елегантност — мебелите подредени, остатъците от вечерята изнесени, строшената маса и продупченият макет на „Веселият Роджър“ поправени, изкривените картини на мястото си.

Хук беше доволен. На Смий му трябваха няколко часа, за да постигне всичко това, но си струваше.

За този ден капитанът бе впрегнал цялото си лукавство. В плана му имаше неизбежност, която му даваше непоколебима увереност. Стоеше и чакаше на вратата с ръце, скръстени на гърба, и с благодушно изражение на лицето. Децата на Пан настроени срещу него — прекрасно! Децата на Пан влюбени в капитан Хук — очарователно! И най-вече — коварно!

Усмивката на Хук стана още по-широка, когато Смий доведе децата. Костеливите му бузи поруменяха от нетърпение.

— Добро утро, деца! — поздрави ги той възторжено и се опита да не размахва прекалено много куката. — Седнете ето там!

Смий побутна децата към другия край на стаята, към определените за тях чинове срещу ореховото писалище с позлатени ръбове. Хук не можеше да не забележи нескрития им интерес към картата на Небивала земя. После седнаха. Брадичката на Маги едва се показваше над чина, Джек вече се въртеше. И двамата май никак не бяха във възторг от ситуацията.

Хук пристъпи към черната дъска, изровена от складовете му. Тя имаше две страни и се въртеше на крачетата си. Страната откъм децата беше празна.

— Знаете ли защо сте тук, деца? — попита грижовно той.

Те поклатиха глави.

— За да ходите на училище.

— Какво училище? — подозрително се поинтересува Маги.

Хук се изпъчи.

— Училището на живота, миличка — отвърна величествено. После предупредително вдигна кука. — Отсега нататък, ако искате да кажете нещо, ще вдигате ръка.

— Ти не си учител! — заяви предизвикателно Маги.

Смий удари по ръба на чина с една линия и Маги подскочи. Хук се усмихна добродушно.

— Тишина сега! Нали не искате да ви наказвам с оставане след часовете? Това може да е много неприятно.

Той се протегна назад към черната дъска, завъртя я рязко и я спря, щом се показа обратната й страна. Там пишеше: ЗАЩО РОДИТЕЛИТЕ МРАЗЯТ ДЕЦАТА СИ?

Хук пак се обърна към тях.