Мишел Уелбек - Елементарните частици

— Що се отнася до бременността, явно ще трябва засега да се откажете. По-добре нещата да се правят както трябва, нали така? — в гласа на лекаря не се четеше тревога, а по-скоро лека досада.

Така Анабел преживя своя трети аборт — зародишът беше само на две седмици и беше достатъчна кратка аспирация. В сравнение с предишната операция апаратурата беше далеч по-съвършена, така че за нейно огромно удивление всичко приключи за по-малко от десет минути. Три дни след това пристигнаха резултатите от изследванията.

— Как да ви кажа — започна лекарят, който сега изглеждаше ужасно стар, компетентен и печален, — за нещастие според мен имате рак на матката в прединвазионен стадий.

Той оправи очилата на носа си, отново погледна резултатите; впечатлението за безспорна компетентност още повече се усили. Според него случаят не бил изключение: ракът на матката често засягал жените в годините, предшестващи менопаузата, а рискът бил още по-голям поради факта, че не е раждала. Методите на лечение са известни и в това отношение колебание не можело да има.

— Налага се да приложим абдоминална хистеректомия и билатерална салпингоовариектомия. В наши дни подобни операции са овладени до съвършенство и на практика не съществува никаква опасност от усложнения.

Той хвърли поглед към Анабел: странно, но тя изобщо не реагираше, застинала като зашеметена; вероятно това беше прелюдия към нервна криза. В такива случаи лекуващият лекар препоръчваше на пациентката да се обърне към психотерапевт за поддържаща терапия. Той дори си бе подготвил малък списък с адреси, но най-важното беше да се наблегне на главната идея , че краят на фертилитета не означава непременно край на сексуалния живот; у някои пациентки дори се наблюдавало засилване на либидото.

— Значи ще ми изрежат матката… — обади се тя, сякаш без да може да повярва.

— Матката, яйчниците и фалопиевите тръби; така ще бъде избегнат всякакъв риск от разсейки. Ще ви предпиша заместващо хормонално лечение, което впрочем се прилага все по-често дори при обикновена менопауза.

Анабел се прибра при близките си в Креси ан Бри; операцията беше планирана за 17 юли. Мишел заедно с майка й я придружи до болницата в Мо. Тя не изпитваше страх. Самата операция продължи малко повече от два часа. Дойде на себе си на следващата сутрин. През прозореца се виждаха синьото небе и дърветата, леко поклащани от вятъра. Практически не чувстваше нищо. Искаше й се да види белега върху корема си, но не смееше да помоли сестрата за това. Странна й беше мисълта, че си е все същата жена, но лишена от детеродни органи. Известно време прехвърля в ума си думата „аблация“, но скоро тя бе изместена от далеч по-жесток израз. „Изкормиха ме, повтаряше си тя, изкормиха ме като бройлер“.

Изписаха я седмица по-късно. Мишел беше писал на Уолкот, за да го предупреди, че ще пристигне по-късно; след известно колебание прие да се установи у нейните близки, в някогашната стая на брат й. Анабел забеляза, че по време на престоя й в болницата той се бе сприятелил с майка й. Големият й брат също се отбиваше по-често, откакто Мишел беше там. Всъщност двамата не намираха много общи теми за разговор: Мишел нямаше никакво понятие как се управлява малко предприятие, а Жан-Пиер беше напълно чужд на проблемите, свързани с развитието на молекулярната биология; въпреки това по време на вечерните аперитиви между тях постепенно се създаваше някакво подобие на мъжко разбирателство. Тя трябваше да си почива и преди всичко да избягва вдигането на тежки предмети; все пак вече можеше да се къпе сама и да се храни нормално. Прекарваше следобедите в градината; Мишел и майка й беряха ягоди или джанки. Всичко напомняше някаква странна ваканция и завръщане към детството. Чувстваше ласката на слънцето върху лицето и ръцете си. Най-често не правеше нищо; понякога бродираше или изработваше малки плюшени играчки за своя племенник и за племенничките. Един психиатър от Мо й беше предписал приспивателни и доста големи дози успокоителни. Във всеки случай спеше много, а сънищата й неизменно бяха спокойни и щастливи; възможностите на духа са необятни, стига да се намира в своите владения. Мишел се настаняваше до нея в леглото, прегръщаше я през кръста и усещаше как гърдите й равномерно се повдигат и спускат. Психиатърът редовно идваше на посещения, тревожеше се, мърмореше, говореше за някакво „скъсване с реалното“. Тя самата беше много нежна, някак странна, често се смееше без причина; понякога, пак без причина, очите й се наливаха със сълзи. В такива случаи вземаше допълнително хапче терциан.