Мишел Уелбек - Елементарните частици

Разделиха се недалеч от Пон Роял. Деплешен му подаде ръка. Той нямаше син, сексуалната му ориентация го бе лишила от такава възможност, а винаги се бе отнасял с насмешка към идеята за брак на приятелска основа. Държа ръката му в своята няколко секунди със съзнанието, че това, което преживява в момента, е нещо изключително. После си помисли колко изморен е всъщност; след това се обърна и тръгна сам покрай кея с букинистите. В продължение на минута-две Джерзински гледа човека, който се отдалечаваше в сгъстяващия се здрач.

На следващия ден обядва у Анабел, като й обясни много понятно, сбито и точно защо му се налага да замине за Ирландия. За него програмата, която му предстоеше да изпълни, беше напълно ясна, всичко се подреждаше съвсем логично. Най-важното беше да не се съсредоточава само върху ДНК, а да разглежда живото същество в неговата цялост като самовъзпроизвеждаща се система.

В първия момент Анабел не отвърна нищо; въпреки волята й обаче устните й леко се свиха. После отново наля вино в чашите; беше приготвила за вечеря риба и малкият й апартамент повече от всякога напомняше корабна каюта.

— Ти изобщо не си помислил да ме вземеш със себе си — думите й отекнаха в тишината; после настъпи продължително мълчание. — Изобщо не си се сетил — добави тя учудено и с детинско огорчение; сетне избухна в сълзи.

Той не помръдна; ако беше протегнал ръце към нея, тя непременно щеше да го отблъсне; хората имат нужда да си поплачат, понякога само това им остава.

— Двамата толкова добре се разбирахме, когато бяхме дванайсетгодишни… — обади се през сълзи тя.

Вдигна към него прекрасното си лице с изключително чисти черти. И сякаш без да мисли, внезапно заяви:

— Направи ми дете. Нуждая се от някого до себе си. Няма да ти се налага да се грижиш за него, да го възпитаваш, нито дори да признаваш бащинство. Не искам от теб дори да го обичаш, нито пък да обичаш мен; просто ми направи дете. Зная, че съм на четирийсет години, но съм готова да поема този риск. Сега вече това е моят последен шанс. Понякога съжалявам, че навремето правих аборти. Само че първият мъж, от когото забременях, беше мръсник, а вторият — безотговорен; когато бях на седемнайсет години, изобщо не си представях, че животът е толкова кратък, а възможностите толкова малко.

Мишел запали цигара, за да има време да размисли.

— Странна идея… — промърмори през зъби той. — Странна идея — да се самовъзпроизвеждаш, при положение че не обичаш живота.

Анабел стана и започна да сваля дрехите си една по една.

— Хайде да правим любов — каза тя. — Поне от месец не сме правили. От две седмици не вземам хапчета; сега моментът е подходящ.

Тя положи ръце върху корема си, плъзна ги към гърдите, леко разтвори бедра. Беше красива, привлекателна, изпълнена с любов; защо той не чувстваше нищо? Нямаше обяснение. Запали нова цигара и внезапно си даде сметка, че размишленията му не водят доникъде. Да направи или да не направи дете, беше решение; което човек не може да вземе с помощта на разума. Смачка угарката в пепелника и промълви:

— Съгласен съм.

Анабел му помогна да свали дрехите си и го мастурбира, за да може да проникне в нея. Той не почувства нищо особено освен нежността и топлината на вагината й. Не след дълго престана да се движи под впечатлението на геометрическата очевидност на копулацията, очарован освен това от гъвкавостта и обилието на лигавиците. Анабел долепи устни до неговите, обгърна го с ръце. Той притвори очи, усети с по-голяма яснота съществуването на собствения си полов орган и започна да извършва постъпателни движения. Малко преди еякулацията си представи с необикновена отчетливост сливането на гаметите и веднага след това първите клетъчни деления. Беше като избързване напред, като малко самоубийство. Вълната на това осъзнаване достигна до члена му, той почувства как спермата излиза от него. Анабел също я почувства и от гърдите й се изтръгна дълбока въздишка; после двамата застинаха неподвижно.

— Трябвало е да дойдете още преди месец за вземане на проба — с умора в гласа каза гинекологът. — Вместо това спирате да вземате хапчета, без да се консултирате с мен, и си навличате бременност. Все пак не сте момиченце!

Въздухът в кабинета беше студен и някак лепкав; на излизане Анабел с удивление се озова под лъчите на юнското слънце.

Позвъни на следващия ден. Клетъчното изследване показваше „доста сериозни аномалии“; трябваше да се прибегне до биопсия и кюртаж на лигавицата на матката.