Мишел Уелбек - Елементарните частици

Джерзински вдигна глава; дори не бе подозирал, че Деплешен се вълнува от подобни въпроси; междувременно той се поколеба, преди да продължи:

— След зрелостния изпит изгубих Филип от поглед, но научих, че няколко години по-късно се е самоубил. Все пак не мисля, че има някаква връзка: сигурно никак не е лесно да бъдеш едновременно хомосексуалист, ревностен католик и роялист.

В този момент Джерзински си даде сметка, че той самият никога не се бе замислял сериозно върху проблемите на религията. При това отдавна му беше известно, че след като беше победила религиозните вярвания от предишните векове, материалистическата метафизика на свой ред бе победена от най-новите постижения на физиката. Само по себе си беше твърде любопитно, че нито той, нито някой от познатите му физици не бе изпитвал каквито и да било съмнения и безпокойства, свързани с духовни проблеми.

— Що се отнася до мен — изрази той току-що оформилата се в ума му мисъл, — струва ми се, че би трябвало да се придържам към онзи прагматичен позитивизъм, на който се основава работата на всеки учен. Съществуват факти, свързани помежду си от закономерности, а понятието причина не е научно. Светът се равнява на сумата от знания, които притежаваме за него.

— Аз вече не съм учен — отвърна с обезоръжаваща простота Деплешен. — Може би именно поради това на стари години се оставям да ме занимават метафизични проблеми. Ала сигурен съм, че вие имате право. Учените трябва да продължават да изследват, да експериментират, да откриват нови закони, а останалото няма никакво значение. Спомнете си мисълта на Паскал: „Трябва да се каже общо: това се прави чрез фигура и движение, защото отговаря на истината. Но да ги определим точно и да сглобим машината, е смешно. Защото е безсмислено, несигурно и много трудно“ 19 19 Паскал. Мисли. Превод Лилия Сталева. — Бел.прев. . Разбира се, за сетен път е прав той, а не Декарт. Впрочем… решихте ли какво ще предприемете занапред? Питам ви… (той махна с ръка в знак на извинение) заради тази история със срока.

— Да. Очаквам да получа назначение в Центъра за генетични изследвания в Голуей, Ирландия. Налага се в кратък срок да подготвя условията за провеждане на някои прости експерименти с широка гама радиоактивни маркери при точно определени параметри на температура и налягане. Нуждая се преди всичко от голяма изчислителна база и, доколкото зная, те разполагат с два паралелно свързани компютъра „Крей“ 20 20 Свръхмощни компютърни процесори, носещи името на създателя си. — Бел.ред. .

— Смятате да поемете по нов път в изследванията си? — в гласа на Деплешен пролича вълнение, което сам той долови и леко се усмихна, сякаш се подиграваше на самия себе си. После добави тихо: — Жаждата за знания…

— Според мен грешка би било да се работи, изхождайки единствено от естествената ДНК. Самата ДНК има сложна молекула, чиято еволюция донякъде е случайна: налице са неоправдани излишества, дълги вериги, в които не е кодирана информация, и какво ли не още. Ако целта е действително да бъдат изучени условията за мутация като цяло, трябва да се тръгне от най-простите самовъзпроизвеждащи се молекули, в които броят на връзките не надвишава няколкостотин.

Деплешен клатеше глава с блеснали очи и вече не криеше възбудата си. Италианските туристи си бяха заминали и сега освен тях в кафенето нямаше други посетители.

— Няма съмнение, че предстои продължителна работа — продължи Мишел. — Подложените на мутации структури принципно не се различават една от друга. Ала би трябвало да съществуват предпоставки за структурна стабилност на субатомно равнище. Ако успеем да изчислим една стабилна структура дори от няколкостотин атома, остава само въпросът за силата на въздействие… В крайна сметка може би донякъде избързвам.

— Може би не… — сега Деплешен говореше бавно и замечтано като човек, който съзира безкрайно далечни перспективи, достига до призрачни и неведоми прозрения.

— Необходима ми е пълна независимост на работата, извън йерархията на Центъра. Има неща, които все още са на етапа на чистата хипотеза: прекалено дълго и трудно би било да се обяснят.

— Аз, разбира се, ще пиша на Уолкот, който ръководи Центъра. Той е свестен и ще ви предостави пълна свобода. Вие, струва ми се, вече сте работили с тях? Онази история с кравите…

— Да, дребна работа.

— Не се тревожете. Излизам в пенсия (този път въпреки усмивката в гласа му прозвуча известна горчивина), но все още разполагам с достатъчно влияние. В административно отношение ще се водите в неплатен отпуск, който можете да продължавате всяка година, докогато желаете. Който и да ме наследи, едва ли ще преразгледа това решение.