Мишел Уелбек - Елементарните частици

— В хотел „Уиндзор“.

— Че защо в „Уиндзор“? — отново започна да се нервира Брюно. — Сега пък да не си падаш по лукса? Лично аз (той натъртваше върху всяка дума с нарастваща енергия) оставам верен на хотелите от веригата „Меркюр“! Постара ли се поне да се осведомиш? Знаеш ли, че хотел „Бе дез анж“ от веригата „Меркюр“ има сезонно намаление? През мъртвия сезон стаята е 330 франка! Цена за двузвезден хотел! С всички удобства за три звезди, изглед към „Промнад дез англе“ и денонощен румсървис!

Сега вече Брюно почти крещеше. Въпреки донякъде странното държание на своя клиент съдържателят на „Ше Жилу“ (дали наистина се наричаше Жилу, твърде вероятно) слушаше внимателно. Всичко, което се отнасяше до пари и до съотношението качество-цена, открай време интересува хората, това е тяхна отличителна черта.

— А, ето го и Дюкон! — възкликна игриво Брюно със съвършено променен тон, сочейки човека, който току-що беше влязъл в кафенето. Беше около двайсет и две годишен младеж, облечен в куртка с маскировъчен цвят и тениска на „Грийнпийс“, с мургаво лице и сплетена на тънки плитки черна коса, с една дума, изцяло по модата раста 17 17 Религиозно движение, пренесено в Европа и Америка от Ямайка, повлияло в края на шейсетте и началото на седемдесетте години музиката реге и наложило мода в облеклото. — Бел.ред. .

— Привет, Дюкон — викна му закачливо Брюно. — Да те запозная с брат си. Ще ходим ли да видим старата?

Другият кимна утвърдително; по една или друга причина явно беше решил да не се поддава на провокации.

На излизане от селото пътят се изкачваше полегато по планинския склон към границата с Италия. Превалиха хълма и се озоваха пред широка долина с гористи скатове; границата беше само на десетина километра. На изток се открояваха няколко заснежени върха. Гледката, напълно безлюдна, създаваше усещане за простор и свежест.

— Отново идва лекарят — осведоми ги Черния хипи. — Не бива да бъде местена, но така или иначе, вече нищо не може да се направи. Такъв е природният закон — напълно сериозно добави той.

— Чу ли го? — изкиска се Брюно. — Чу ли го този палячо? „Природа“ — все това им е в устата. Сега, когато се разболя, те само я чакат да пукне като див звяр в бърлогата си. Та това е майка ми, Дюкон! — възкликна високопарно той. — Забеляза ли колко шик има у нея? И останалите са като него, дори по-зле. Пълен боклук.

— Тук пейзажите са много красиви — обади се разсеяно Мишел.

Къщата беше просторна, ниска, с градеж от грубо одялани камъни и покрита с плочи; недалеч от нея имаше извор. Преди да влезе, Мишел извади от джоба си фотоапарат „Канон Прима Мини“ (с променливо фокусно разстояние 38–105 мм, цена 1290 франка във FNAC). Направи пълен кръг, за да огледа всичко наоколо, дълго фокусира, преди да щракне, и едва тогава се присъедини към останалите.

Освен Черния хипи в стаята имаше още някакво невзрачно русоляво същество, вероятно от холандски произход, което плетеше пончо до камината, както и още един хипи, много по-възрастен, със сива коса, брадичка и издължено лице на умна коза.

— Тя е там… — обади се Черния хипи, дръпна настрани закованото с гвоздеи парче плат, което служеше за врата, и ги въведе в съседното помещение.

Мишел с определено любопитство се вгледа в смуглото създание, свито в постелята, което ги проследи с поглед, докато влизаха. В края на краищата виждаше майка си едва за втори и по всяка вероятност за последен път. Онова, което най-напред го порази, беше изключителната й мършавост, изпъкналите скули и сгърчените ръце. Потъмнялото й лице имаше землист цвят, тя дишаше с мъка и очевидно беше на края на силите си; ала над придобилия формата на клюн нос в полумрака грееха грамадни светли очи. Той внимателно се приближи до проснатото тяло.

— Не се притеснявай — обади се Брюно, — тя вече не може да говори.

Вероятно тя действително вече не можеше да говори, но очевидно беше в пълно съзнание. Дали го беше познала? Едва ли. Възможно беше да го бърка с баща му; Мишел знаеше, че удивително прилича на него, когато е бил на същата възраст. Каквото и да се твърди, има личности, които играят решаваща роля в живота на човека и са в състояние да му дадат нова насока; те сякаш разделят живота на две. Така за Жанин, прекръстила се на Джейн, всичко се делеше на преди и след бащата на Мишел. Преди да се срещне с него, тя не беше нищо повече от разпътна богата буржоазка; след тази среща се беше превърнала в нещо друго, далеч по-катастрофално. Впрочем в случая думата „среща“ би могла да бъде употребена съвсем условно, тъй като в действителност такава въобще не се бе състояла. Просто пътищата им се бяха кръстосали, бяха създали дете и нищо повече. Тя така и не беше успяла да проникне в тайната, която криеше у себе си Марк Джерзински, дори не бе направила опит да я разгадае. Дали си припомняше за нея сега, когато проваленият й живот беше към края си? Твърде възможно.