Мишел Уелбек - Елементарните частици

Брюно се отпусна тежко на един стол до леглото.

— Ти си просто една дърта курва… — каза наставнически той. — Заслужаваш да пукнеш.

Мишел седна срещу него до главата на болната и запали цигара.

— Пожелала си да бъдеш кремирана? — продължи с въодушевление Брюно. — Чудесно, ще те кремираме. Ще поставя онова, което остане от тебе, в едно гърне и всяка сутрин ще пикая върху праха ти.

Той доволно поклати глава; от пресипналото гърло на Джейн излезе нечленоразделен звук. В този момент се появи Черния хипи.

— Ще пийнете ли нещо? — запита с леден глас той.

— Разбира се, мой човек! — изрева Брюно. — Иска ли питане? Я си размърдай задника, Дюкон!

Младежът излезе и се върна с бутилка уиски и две чаши. Брюно напълни догоре чашата си и веднага я преполови.

— Ще трябва да го извините, развълнуван е… — обади се едва чуто Мишел.

— Точно така! — потвърди природеният му брат. — Остави ни да се отдадем на мъката, Дюкон — той допи чашата, примляска и отново я напълни. — Тези педали имат пълно право да бъдат нащрек — отбеляза той. — Завещала им е цялото си имущество, а те са наясно, че децата имат неотчуждимо право на наследство. Решим ли да оспорваме завещанието, непременно ще спечелим.

Мишел не каза нищо, нямаше никакво желание да обсъжда въпроса. Последвалото мълчание продължи доста дълго. В съседната стая също не говореха; чуваше се само дрезгавото и слабо дишане на агонизиращата.

— Искала е да остане млада, нищо повече… — каза изнурено и с примирителен тон Мишел. — Искала е да продължи да се среща с младежи и в никакъв случай с децата си, които биха й напомняли, че принадлежи към предишното поколение. Напълно обяснимо и разбираемо. Сега ми се иска да си ходя. Как мислиш, скоро ли ще умре?

Брюно сви рамене в знак на неведение. Мишел се изправи и мина в другата стая. Сивокосия хипи се бе заел да стърже екологично чисти моркови. Опита се да разбере от него какво точно е казал лекарят, но старият маргинал му даде доста неясни и несвързани с въпроса сведения.

— Беше лъчезарна жена… — подчерта той с морков в ръката. — Мислим, че е готова да приеме смъртта, защото е постигнала достатъчно високо равнище на духовна реализация.

Какво точно искаше да каже с това? Безполезно беше да се влиза в подробности. Очевидно старият глупак не влагаше в тези думи никакъв смисъл, просто издаваше шум с устата си. Изгубил търпение, Мишел му обърна гръб и се върна при Брюно.

— Тези малоумни хипита… — измърмори той, докато сядаше, — всички те си въобразяват, че религията е индивидуално състояние, основано върху съзерцанието, духовното дирене и пр. Не са способни да проумеят, че, напротив, тя е чисто социална категория, основана върху строго установени обреди, правила и церемонии. Според Огюст Конт ролята на религията се свежда единствено до това, да доведе човечеството до състояние на съвършено единение.

— Ти си Огюст Конт! — изръмжа сърдито Брюно. — От мига, в който престане да вярва във вечния живот, за човека религията престава да съществува. А ако едно общество не може да съществува без религия, както ти, изглежда, смяташ, това означава, че и обществото става невъзможно. Напомняш ми социолозите, които си въобразяват, че култът към младостта е преходно явление, зародило се през петдесетте години, достигнало своя апогей през осемдесетте и тъй нататък. В действителност човек открай време е изпитвал ужас от смъртта, никога не е могъл да приеме без трепет перспективата на своя собствен край, нито дори на собствената си старост. Очевидно от всички земни блага младостта е най-ценното, а днес ние вярваме единствено в земните блага. „Ако Христос не е възкръснал, чистосърдечно си признава свети Павел, празна е нашата вяра“. Христос не е възкръснал, той е изгубил битката със смъртта. Аз дори написах сценарий за райски филм върху темата за новия Йерусалим. Действието се развива на остров, населен изцяло от голи жени и малки кученца. В резултат от биологична катастрофа всички мъже са измрели, както и почти всички животински видове. Времето е спряло, климатът е постоянен и мек, дърветата дават плодове през цялата година. Жените са вечно свежи и в разцвета на възрастта, кученцата — вечно палави и весели. Жените се къпят и се галят помежду си, а кученцата играят и лудуват сред тях. Самите кученца са с всякакви разцветки и от всякакви породи: има пудели, фокстериери, брюкселски грифони, ши цу, кавалер кинг Чарлз, йоркширски териери, къдрави болонки, уести и хериър бигъл. Единственото голямо куче е един кротък и мъдър лабрадор, който играе ролята на съветник сред останалите. Единствената следа от мъжко присъствие е видеокасета с подбор от телевизионни изявления на Едуар Баладюр. Тази касета упражнява успокоително въздействие върху някои жени и върху повечето кучета. Има също така видеокасета с филми от поредицата „Животът на животните“, представена от Клод Дарже. Никой не я гледа, но целта й е да напомня за варварството през отминалите епохи.