Мишел Уелбек - Елементарните частици

Мишел запази мълчание; изобщо не беше изненадан. Повечето жени минават през бурна младост, когато са обсебени от мисълта за мъже и секс; после постепенно им омръзва и не им се ще толкова да разтварят крака и да подлагат задник; започват да дирят изпълнена с нежност връзка, която не откриват, и страст, която вече не са в състояние да изпитат; от този момент нататък за тях започват трудните години.

В разтворено положение диванът легло заемаше почти цялото свободно пространство.

— Използвам го за пръв път — каза тя.

Легнаха един до друг, прегърнаха се.

— Отдавна престанах да вземам хапчета, а и у дома няма презервативи. Ти имаш ли?

— Не… — въпросът й го накара да се усмихне.

— Искаш ли да го направя с уста?

Той се замисли за момент и накрая каза: „Да“. Беше приятно, но удоволствието не беше кой знае колко силно. (Впрочем при него открай време беше така; при някои сексуалната наслада е много силна, при други — доста умерена или почти отсъства; дали това се дължеше на възпитанието, на връзките между невроните или на нещо друго?) Този орален секс за него беше преди всичко трогателен: символ на срещата им след толкова години и на прекъснатата им безвреме обща съдба. След това обаче усещането беше чудесно, когато Анабел се обърна настрани, за да спи, и той я взе в обятията си. Тялото й беше гъвкаво и нежно, топло и необикновено гладко; имаше тънка талия, широки бедра, малки стегнати гърди. Той пъхна крак между нейните, положи едната си ръка върху корема й, а другата върху гърдите; тази нежност и топлина го върнаха към първите дни на сътворението. Заспа почти веднага.

Първо видя човек, облечено в дрехи пространство, открито беше само лицето му. По средата на лицето грееха очите; изражението им беше трудно определимо. Пред него имаше огледало. При първия поглед в огледалото човекът изпита усещане, сякаш пропада в празно пространство. При това беше неподвижен, седнал; просто беше погледнал на отражението си като на нещо странично, независимо от самия него, предназначено за другите; след минута настъпи относително безразличие. Ала достатъчно беше да извърне глава настрани за няколко секунди и всичко започваше отначало; налагаше му се отново с мъчително усилие, подобно на приспособяването на очите към прекалено близък предмет, да преодолява чувството на отъждествяване със собственото си изображение. Отношението към собственото „аз“ се изразява в периодични пристъпи на невроза и човекът беше все още твърде далече от изцелението.

След това видя бяла стена, във вътрешността на която се образуваха букви. Постепенно буквите придобиваха плътност, очертавайки върху стената подвижен барелеф, раздвижван от предизвикващи гадене пулсации. Отначало се появи думата „мир“, след това думата „война“; сетне отново думата „мир“. После явлението внезапно изчезна. Атмосферата сякаш се втечни и по нея пробяга вълна; слънцето беше грамадно и жълто. Видя мястото, където се формира коренът на времето. Този корен пускаше разклонения във Вселената, възлести и извити в началото, лепкави и свежи към края. Извивките на тези разклонения обхващаха, стягаха и прилепваха към себе си отделни части от пространството.

Видя мозъка на мъртвец, част от пространството, съдържащ пространството.

Накрая пред него се появи мисловният агрегат на пространството и неговата противоположност. Видя мисловния конфликт, който структурира пространството, и неговото изчезване. Видя пространството във вид на много тънка линия, разделяща две сфери. В първата сфера се намираше битието и раздялата, във втората небитието и изчезването на индивидуалността. Спокойно, без колебание той се отправи към втората сфера.

Сепна се и се надигна в леглото. До него Анабел дишаше равномерно. Будилникът й марка „Сони“ показваше 03:37. Дали ще може да заспи отново? Трябваше да може. Носеше у себе си таблетки ксанакс.

На сутринта тя му приготви кафе; самата тя пи чай с препечени филийки. Денят беше хубав, но вече доста прохладен. Тя гледаше голото му тяло, все така странно и по младежки тънко. Трудно беше за вярване, че и двамата са четирийсетгодишни. Ала тя вече не можеше да има деца без риск от сериозни генетични малформации; неговата мъжественост пък до голяма степен беше отслабнала. От гледна точка на продължението на рода двамата представляваха двойка стареещи индивиди с незначителна генетична ценност. Тя беше изживяла живота си; беше вземала кокаин, участвала бе в групов секс, нощувала бе в луксозни хотели. Красотата й я бе поставила в епицентъра на движението за освобождение на нравите, белязало нейната младост, от което бе пострадала особено силно и което в крайна сметка й бе отнело почти всички жизнени сили. По силата на собственото си безразличие той се бе оказал в периферията на това движение, в периферията на живота, в периферията на всичко и бе засегнат от него само частично; през това време просто бе постоянен клиент на кварталния супермаркет „Монопри“ и ръководител на изследователска група по молекулярна биология. Тези тъй различни помежду си битиета бяха оставили твърде малко следи върху разделените им едно от друго тела; ала все пак животът бе извършил разрушителното си дело, ден след ден бе обременявал репликационните способности на техните клетки и органели. Надарени с разум бозайници, способни да се обичат, те се съзерцаваха взаимно в ярката светлина на това есенно утро.