Мишел Уелбек - Елементарните частици

Докато търсеше фотокопия на последните публикации, се сети, че повече от седмица не е проверявал пощенската кутия. Естествено в нея имаше много рекламни проспекти, фирмата TMR наскоро беше пуснала в движение лайнера „Коста Романтика“ и с негова помощ се опитваше да наложи нова форма в областта на луксозните морски круизи. Въпросният кораб се описваше като същински плаващ рай . Ето какви мигове бихме могли да преживеем, стига да поискаме, в началото на едно плаване с него: „Най-напред влизате в просторна, обляна в слънце зала под огромен стъклен купол. С помощта на панорамни асансьори се изкачвате до горната палуба. Там можете да съзерцавате морето през грамадния прозорец на носа като на гигантски екран“ . Той остави проспекта настрани с намерението да го прегледа по-подробно. Да се разхождаш по горната палуба, да съзерцаваш морето иззад прозрачната стена, да плаваш седмици наред под еднообразния небосвод… защо не? През това време Европа спокойно може да рухне под бомбите. Когато пасажерите се завърнат обратно, гладки и загорели, ще ги посрещне съвсем различен континент.

Междувременно човек трябва да живее и да се стреми да прави това по-весело, по-умно и отговорно. В своето последно издание бюлетинът „Последни новости в супермаркетите «Монопри»“ поставяше както никога досега ударението върху понятието гражданска инициатива. За пореден път авторът на редакционната статия влизаше в схватка с общоприетата представа, че гастрономията е несъвместима с физическата форма. Според него цялостната политика на „Монопри“, насочена към внимателен подбор на определени гами продукти, е доказателство за обратното. „Всеки от нас може да постигне баланс и най-добре да се заеме с това веднага“, без всякакво колебание твърдеше редакторът. След войнствения и ангажиран дух на първа страница идваха развлекателни материали, познавателни игри и рубриката „знаете ли, че…“. Така Мишел се позабавлява, изчислявайки калорийното съдържание на храната, която изяжда за един ден. През последните седмици не беше се занимавал нито с чистене и гладене, нито с плуване и тенис, нито пък беше правил любов; единствените три занимания, които можа да отметне, бяха: седене, лежане и спане. След съответните изчисления се оказа, че потребностите му възлизат на 1750 килокалории дневно. В писмото си Брюно съобщаваше, че много е плувал и много е правил любов. Направи изчисление с неговите данни и се оказа, че енергийните му нужди достигат 2700 килокалории дневно.

Имаше и второ писмо, от кметството в Креси ан Бри. В резултат от разширението на автобусната спирка се бе наложило преустройство на общинското гробище и преместването на няколко гроба, сред които и този на баба му. Съгласно правилника член на семейството трябва да присъства на преместването на тленните останки. Приемното време на погребалната служба беше от десет и трийсет до дванайсет на обяд.

Вместо някогашната мотриса до Креси ла Шапел вече пътуваше осигуряващият връзката с покрайнините бърз влак. В самото село бяха настъпили значителни промени. Той спря насред гаровия площад и с удивление се озърна. В единия край на авеню „Женерал Льоклер“ се издигаше хипермаркет „Казино“. Навсякъде наоколо се виждаха нови къщи и блокове.

По думите на служителя в общината всички тези промени бяха настъпили след откриването на „Евродисниленд“ и удължаването на железопътната линия на бързия влак до Марн ла Вале. Мнозина парижани бяха решили да се заселят тук; цените на парцелите бяха нараснали почти тройно, последните тукашни земеделци бяха разпродали фермите си. Сега тук имаше физкултурен салон, зала за спектакли, два басейна. Бяха се появили известни проблеми с престъпността, но не повече, отколкото другаде.

Докато крачеше към гробищата покрай старите къщи и незасегнатите от промените канали, Мишел неволно изпадна в плен на онази смътна печал, която човек изпитва при завръщане в местата, където е преминало детството му. Прекоси околовръстния път и се озова пред мелницата. Пейката, на която двамата с Анабел обичаха да сядат след училище, все още беше на мястото си. Едри риби се бореха с течението на тъмната вода. Слънцето надникна за миг в пролуката между два облака.

Пред хода на гробището го очакваше човек. „Вие сте…“ — „Да“. Как ли наричаха сега гробарите? Той държеше лопата и голяма черна пластмасова торба за смет. Мишел го последва. Когато приближиха до изровения гроб, човекът измърмори: „Не сте длъжни да гледате…“ Смъртта трудно може да бъде разбрана и човешкото същество всячески избягва да види как в действителност изглежда тя. Мишел си спомняше тялото на покойната си баба отпреди двайсет години, когато я беше целунал за последен път. Въпреки това в първия момент беше изумен от онова, което откри на дъното на изкопа. Баба му беше погребана в ковчег; в прясно изровената пръст обаче се виждаха само трески, парче полуизгнила дъска и белезникави неща с неопределена форма. Когато си даде сметка какво в действителност е това, той бързо извърна глава, опитвайки се да гледа в противоположната посока; но беше твърде късно. Беше видял окаляния череп с празните орбити и висящите кичури бели коси. Беше видял разпръснатите гръбначни прешлени, примесени с буци пръст. Беше разбрал.