Мишел Уелбек - Елементарните частици

Брюно млъкна. Отдавна беше изпил кафето си, минаваше четири часа сутринта и в салона нямаше нито един виенски акционист. Впрочем Херман Нич излежаваше в австрийски затвор присъда за изнасилване на малолетна. Беше прехвърлил шейсетте и би могло да се очаква да го сполети внезапна смърт, така един от източниците на злото в света щеше да бъде елиминиран. Излишно беше да се вълнува чак толкова. Наоколо цареше спокойствие; самотен сервитьор сновеше между масите. В момента бяха единствените посетители, но заведението работеше денонощно без прекъсване, така пишеше на входа, а също и върху менюто, така че това бе условие, предвидено в договора. „Надявам се тези педали да не ни досаждат“ — машинално отбеляза Брюно. Човешкият живот в съвременното общество неизбежно минава през един или повече периоди на криза, на сериозна лична равносметка. Ето защо е напълно в реда на нещата в центъра на една голяма европейска столица да има поне едно заведение, отворено през цялата нощ. Той поръча малиново желе и две чаши вишновка. Кристиан беше слушала внимателно неговия разказ; в мълчанието й имаше нещо болезнено. Време беше да се върнат към простите удоволствия.

Повечето от хората, с които Брюно се беше срещал през живота си, бяха изцяло отдадени на търсенето на удоволствия — естествено, ако към удоволствията бъде включена и насладата от нарцистичното самосъзерцание, тясно свързана с уважението и възхищението от страна на другите. По този начин биваха пускани в ход различни стратегии, наречени човешки живот.

Би трябвало да се признае и съществуването на едно изключение от това правило — природения брат на Брюно; самото понятие удоволствие трудно би могло да се асоциира с личност като него; всъщност каква беше силата, която движеше Мишел в живота, и имаше ли въобще такава? Равномерното праволинейно движение продължава до безкрайност при отсъствие на триене и на намеса от страна на външна сила. Организиран, рационален, от социологическа гледна точка медиално ориентиран към висшите категории, животът на неговия природен брат сякаш до този момент беше протичал без триене. Твърде възможно беше в затворения свят на молекулярните биофизици да се водят скрити и ожесточени борби за влияние, но искрено казано, Брюно се съмняваше в това.

— Гледаш твърде мрачно на живота… — обади се Кристиан, нарушавайки мълчанието, което постепенно беше започнало да става тягостно.

— Гледам на него по ницшеански — уточни Брюно. — По ницшеански, но в най-примитивния смисъл на думата — намери за нужно да добави той. — Искам да ти прочета едно стихотворение.

Той извади тефтерчето си и издекламира следните стихове:

— Зная какво трябва да се направи — обади се тя след ново продължително мълчание. — Хайде да си организираме един групов секс в нудисткия сектор на плажа край Кап д’Агд. Там има медицински сестри от Холандия, чиновници от Германия, все свестни хора, нещата са организирани в буржоазен дух, като в скандинавските страни или Бенилюкс. Защо да не се омешаме с полицаи от Люксембург например?

— Свърши ми отпуската.

— Моята ваканция също, във вторник е първият учебен ден, но все още имам нужда от почивка. Писна ми да преподавам, децата са тъпи. Ти също се нуждаеш от почивка, от секс с различни жени. Това е напълно възможно. Знам, че не ти се вярва, но мога да те уверя, че е така. Имам приятел, който е лекар и може да ни даде болнични.

Пристигнаха на гарата в Агд в понеделник сутринта и взеха такси до нудисткия сектор. Кристиан не носеше почти никакъв багаж, защото не й беше останало време да отиде до Ноайон.

— Трябва да изпратя пари на сина си — каза тя. — Той ме презира, но ще се наложи да го търпя още няколко години. Само се притеснявам да не вземе участие в насилствени действия. Общува с какви ли не хора: мюсюлмани, нацисти… Ако някой ден се пребие с мотоциклета, ще ми бъде много мъчно, но честно казано, ще се почувствам по-свободна.