Мишел Уелбек - Елементарните частици

Неколцина изпълнители на там-там се разположиха край огъня и започнаха да удрят барабаните в тържествен ритъм. Участниците подхванаха танц, огънят започваше да грее силно и както обикновено, те започнаха да се събличат. За истинска кремация са необходими тамян и санталово дърво. За случая просто бяха събрани сухи клони, към които вероятно бяха прибавени стръкове от местни билки — мащерка, розмарин, чубрица; ето защо половин час по-късно наоколо се разнесе мирис на барбекю. Тъкмо това отбеляза един приятел на Давид — дебеланко с кожен елек, дълги мазни коси и липсващи предни зъби. Друг пък, който приличаше на хипи, обясни, че у много първобитни племена изяждането на починалия вожд е широко разпространен ритуал. Беззъбият поклати глава и се изкиска; Давид се приближи и започна да спори с тях; беше напълно гол и на светлината на огъня тялото му действително изглеждаше великолепно — сигурно се занимаваше с културизъм. Усетих, че може да се стигне до бой, и веднага отидох да си легна.

Малко след това се разрази буря. Сама не зная защо станах и се върнах при кладата. Там все още имаше трийсетина души, които танцуваха под дъжда. Един от тях ме хвана грубо за раменете и ме завлече до огъня да ми покаже какво е останало от тялото. Видях череп с празни очни кухини. Плътта не беше напълно изгоряла и примесена с пръст, приличаше на малка купчина кал. Развиках се, онзи тип ме пусна и успях да избягам. Още на другия ден двете с моята приятелка си тръгнахме. Никога повече не чух да се говори за тези хора.

— Не си ли чела статията в „Пари Мач“?

— Не — Кристиан сви учудено рамене.

Брюно замълча, поръча две кафета и едва тогава продължи. През годините у него се беше изградил груб и циничен, типично мъжки възглед за живота. Светът представляваше бойно поле, гъмжащо от диви зверове, заключено в тесния, ясно очертан, но недостъпен хоризонт на нравствения закон. При това е писано, че законът въплъщава любовта и я претворява на дело. Кристиан го гледаше внимателно и нежно; очите й бяха поизморени.

— Това е една толкова гнусна история — започна някак неохотно Брюно, — че направо се чудя защо журналистите не й обърнаха повече внимание. Накратко, случи се преди пет години, процесът се състоя в Лос Анджелис, в Европа сектите на сатанистите все още бяха слабо известни. Давид ди Меола беше един от дванайсетте обвиняеми — веднага си спомних името му; той беше един от двамата, които бяха успели да се изплъзнат от полицията. В статията се изказваше предположение, че вероятно се е укрил в Бразилия. Уликите срещу него бяха смазващи. Бяха открили в дома му стотина грижливо подредени и надписани видеокасети със записи на убийства и изтезания; на някои от тях той се появява с открито лице. На прожектираната пред съдебните заседатели касета имало запис с мъченията, на които са подложени старица на име Мери Макналахан и нейната внучка, все още пеленаче. Вижда се как Ди Меола отрязва крайниците на бебето с остри клещи, а сетне изтръгва окото на старицата с пръсти и мастурбира в кървавата орбита; същевременно с помощта на дистанционно снима в едър план лицето й. Жената е превита на две, здраво закрепена към стената с метални гривни в помещение, напомнящо гараж. В края на филма тя е просната на пода в собствените си изпражнения; записът продължава повече от четирийсет и пет минути, но само полицията го е изгледала от край до край, защото на десетата минута съдебните заседатели пожелали прожекцията да бъде спряна.

Появилата се в „Пари Мач“ статия до голяма степен е съставена от интервю, дадено пред „Нюзуик“ от щатския прокурор на Калифорния Даниел Макмилан. Според него не става дума за процес срещу отделна група хора, а за осъждане на цяла една общност; този случай е симптоматичен за процеса на разпад на съзнанието и морала, обхванал американското общество от края на петдесетте години насам. На няколко пъти съдията иска от прокурора да се придържа стриктно към фактите по делото; паралелът, който последният прави с делото Менсън, според него е неуместен, още повече че измежду всички обвиняеми единствено по отношение на Ди Меола може да бъде открита някаква връзка с движението на битниците и на хипи.

На следващата година Макмилан публикува книга, озаглавена From Lust to Murder: a Generation 13 13 „От похот към убийство: едно поколение“ (англ.) — Бел.прев. , доста посредствено преведена на френски език под заглавие „Поколение убийци“. Книгата приятно ме изненада; очаквах да открия обичайните излияния в религиозно-фундаменталистки дух за пришествието на Антихриста и призиви за връщането на задължителните молитви в училищата. Оказа се, че е точна, добре документирана и пълна с подробни анализи на множество случаи; Макмилан обръща особено внимание на извършеното от Давид, описва цялата му биография, провеждайки за целта задълбочено разследване.