Мишел Уелбек - Елементарните частици

Още на втория ден Брюно и Кристиан се запознаха на плажа с Руди и Ханелоре, които им помогнаха по-лесно да вникнат по същество в дейността на центъра от социологическа гледна точка. Руди беше техник в център за насочване на спътници, който между другото контролираше геостационарното позициониране на комуникационния спътник „Астра“; Ханелоре работеше в голяма хамбургска книжарница. От десет години насам те редовно идваха в Кап д’Агд, имаха две поотраснали деца, които този път бяха оставили при родителите на Ханелоре, за да прекарат една седмица само двамата. Същата вечер седнаха четиримата в един рибен ресторант, където предлагаха чудесна рибена чорба „буябес“. След това отидоха заедно в апартамента на германската двойка. Брюно и Руди последователно проникваха в Ханелоре, докато тя лижеше Кристиан, след което двете жени смениха местата си. После Ханелоре направи свирка на Брюно. Имаше много красиво тяло, пълно, но стегнато, очевидно резултат от редовно спортуване. Освен това смучеше доста чувствено; за съжаление Брюно беше превъзбуден от ситуацията и се изпразни прекалено бързо. Руди имаше повече опит и успя да задържи еякулацията цели двайсет минути, докато Ханелоре и Кристиан дружно го лижеха, кръстосвайки приятелски езици върху главичката на члена му. Като заключение на вечерта Ханелоре предложи по чаша вишновка.

Двете дискотеки за двойки в района на курорта не играеха кой знае каква роля в разпътния живот на двамата германци. „Клеопатра“ и „Абсолю“ жестоко страдаха от конкуренцията на „Екстазия“, разположена извън територията на нудисткия център, в общината Марсейан: снабдена с впечатляващо обзавеждане ( black room, peep room , топъл басейн, джакузи, а съвсем отскоро и mirror room , най-забележителната в цялата област Лангедок-Русийон), „Екстазия“ не бе останала да почива върху лаврите, спечелени в началото на седемдесетте години, и с помощта на великолепната околност бе успяла да съхрани репутацията си на „митично заведение“. Все пак Ханелоре и Руди им предложиха да прекарат следващата вечер в „Клеопатра“. По-малка по размери и с типичната за нея топла и интимна обстановка, според тях „Клеопатра“ бе подходяща като отправна точка за двойка новаци, а освен това се намираше в самия център на курорта, което позволяваше след вечеря да пийнат по чашка в приятелски кръг, а освен това предоставяше възможност на жените да изпробват сред задушевна обстановка действието на новопридобитите еротични тоалети.

Руди отново извади бутилката вишновка. Никой от четиримата не се беше облякъл. Брюно откри с възхита, че отново е получил ерекция по-малко от час след като се бе изпразнил между устните на Ханелоре, и с наивен възторг сподели това с Кристиан. Трогната, тя се зае да работи върху члена му под разнежените погледи на новите им приятели. Малко преди да свърши, Ханелоре коленичи между краката му и започна леко да го смуче, а през това време Кристиан не спираше да го гали. Леко пийнал, Руди машинално повтаряше „Gut… gut…“ Разделиха се полупияни, но в отлично настроение. Брюно започна да разказва на Кристиан за „Клуба на петте“, като не пропусна да спомене, че тя открай време му напомня героинята от романа на име Клод; според него липсваше единствено доброто куче Даго.

На другия ден следобед отидоха заедно на плаж. Времето беше хубаво и твърде горещо за месец септември. Брюно си помисли колко е приятно да вървят четиримата заедно покрай самата вода. Приятна му беше мисълта, че между тях няма да има никакви разногласия и че сексуалните проблеми вече са решени; приятна бе увереността, че всеки от тях ще направи всичко по силите си да достави удоволствие на останалите.

Плажната ивица на Кап д’Агд е дълга повече от три километра, дълбочината се увеличава постепенно, което позволява безопасно къпане дори на малки деца. Впрочем по-голямата част от него е предназначена за летуващи семейства и за плажни спортове (уиндсърф, бадминтон, хвърчила). Както обясни Руди, съществува негласно споразумение двойките, които дирят по-волни развлечения, да се събират в източния край, отвъд заведението „Марсейан“. Укрепените с дървени подпори дюни образуват там леко възвишение. Ако се качи на него човек, ще види от едната страна плажа, който плавно се спуска към морето, а от другата — хълмиста местност от дюни и равни участъци, обрасли с туфи каменен дъб. Те се разположиха на плажа, в подножието на възвишението. На това тясно пространство се бяха струпали близо двеста двойки; имаше и такива, които се изкачваха нагоре, оглеждайки се последователно в двете посоки.