Мишел Уелбек - Елементарните частици

Беше вече септември и те лесно намериха свободна квартира. Нудисткият комплекс в Кап д’Агд се състои от пет отделни сгради, строени в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години, и има общ капацитет от десет хиляди легла, което представлява световен рекорд. Наетият от тях апартамент имаше площ 22 кв. м. и се състоеше от дневна с диван-легло, кухненски бокс, две кушетки, разположени една над друга, баня, тоалетна и тераса. В него можеха да се настанят максимум четири души, най-често семейство с две деца. Мястото веднага им хареса. Терасата беше обърната на запад, към яхтеното пристанище и на нея човек можеше да си пие аперитива, наслаждавайки се на последните лъчи на залеза.

Макар да разполага с три търговски центъра, терен за миниголф и велосипеди под наем, нудисткият комплекс в Кап д’Агд се стреми да съблазни летовниците с далеч по-прости радости като плажа и секса. В крайна сметка той представлява доста обособено от социологическа гледна точка място, при това твърде странно поради факта, че не е резултат от предварително разработен проект, а от съвпадение на поредица лични инициативи. Поне така го описа Брюно в началото на статията, в която направи равносметка на двете седмици, прекарани тук, и която озаглави „ДЮНИТЕ НА МАРСЕЙАН-ПЛАЖ: ЗА ЕСТЕТИКАТА НА ДОБРАТА ВОЛЯ“. Въпросната статия за малко не беше публикувана в списание „Еспри“.

„Първото нещо, което прави впечатление в Кап д’Агд, отбелязва Брюно — е съвместното съществуване на обикновени търговски обекти, които се срещат във всеки европейски курорт, и такива, които са изцяло и открито ориентирани към секса и към всякакви прояви на свободните нрави. Така например удивително е да се види хлебарница, бакалница и редом с тях магазин за облекло, в който се продават преди всичко прозрачни миниполи, бельо от латекс и рокли, които оставят открити гърдите и задника. Удивителна е също така гледката на жени и семейни двойки с деца и без деца, които сноват без всякакво стеснение между щандовете и преминават от един магазин в друг. Освен това човек се изненадва искрено, когато открие, че по реповете в този комплекс наред с обикновения набор всекидневници и периодични издания се предлагат много порносписания и брошури с обяви за групов секс, без това да прави каквото и да било впечатление на курортистите.

Обикновените центрове за колективен отдих могат да бъдат разположени върху ос, в единия край на която се намират «семейните» курорти («Мини Клуб», «Кидс Клуб» с уреди за подгряване на бебешката храна и маси за повиване), а в другия — «младежките» комплекси (водни ски и сърф, водени от аниматори нощни партита, на които не се допускат деца под 12 години). Нудисткият център в Кап д’Агд стои извън тази дихотомия поради факта, че се посещава предимно от семейни двойки, а от друга страна, в него се отдава значение преди всичко на сексуалните наслаждения извън обичайния за тях контекст на «свалката». Той се отличава също така — и за посетителя това е поредната изненада — от традиционните нудистки центрове. В тях ударението е поставено върху «здравия дух» на голото тяло, изключващ пряката сексуална интерпретация; на почит е природосъобразното хранене, а пушенето е на практика забранено. Клиентите, често привърженици на екологията, вземат участие в групи по интереси като йога, рисуване върху коприна, източна гимнастика; те охотно приемат първобитния начин на живот в лоното на дивата природа. Напротив, апартаментите под наем в Кап напълно отговарят на стандартните удобства, които се предлагат в курортите; природата тук присъства преди всичко под формата на затревени площи и цветни масиви. Заведенията за обществено хранене са от класически тип: пицарии, рибни ресторанти, павилиони за пържени картофи и сладолед. Самата голота, ако мога така да се изразя, носи други одежди. В традиционния нудистки център тя е задължителна всеки път, когато атмосферните условия го позволяват; за това се следи строго и всякакви прояви, напомнящи воайорство, подлежат на сурово порицание. В Кап д’Агд от баровете до супермаркетите е налице мирно съвместно съществуване на всякакъв вид тоалети, като се започне с пълната голота и се стигне до традиционното облекло, а често откровено еротични одежди (мрежести миниполи, бельо, прилепнали гащета). Воайорството негласно се допуска: нерядко на плажа могат да се видят мъже, които спират и открито надничат между бедрата на жените; много жени придават на това съзерцание по-интимен характер, като предварително се епилират и по този начин дават достъп на мъжките погледи до клитора и големите устни. Всичко това създава, дори за онези, които не вземат активно участие в дейността на центъра, изключително необичайна атмосфера, която няма нищо общо нито с еротичната и нарцистична обстановка на италианските дискотеки, нито пък с «нездравия» климат на съмнителните квартали в големите градове. С една дума, това е класическа, доста безобидна почивна станция, с тази разлика, че сексуалните удоволствия са приети и заемат значително място. Човек се изкушава да определи обстановката като сексуална «социалдемокрация», още повече че мнозинството чужденци са германци, без да изключваме един доста значителен контингент от холандци и скандинавци“.