Мишел Уелбек - Елементарните частици

Мишел погледна кхмерската статуетка, поставена над камината, която представляваше проповядващ Буда; изработката бе изключително изящна. После се изкашля и прие предложението.

Необикновеният напредък на приборостроенето и белязването с радиоактивни изотопи даде възможност през последното десетилетие да се натрупа огромно количество информация. Въпреки това, разсъждаваше сега Джерзински по отношение на теоретичните въпроси, повдигнати от Деплешен по време на онази тяхна първа среща, те не бяха напреднали дори на сантиметър.

Към полунощ мисълта му отново се насочи към марсианските бактерии; откри в Интернет петнайсетина съобщения по въпроса, преди всичко от американски университети. Наличните аденин, гуанин, тимин и цитозин бяха в нормални пропорции. Донякъде от нямане какво да прави той се включи в сайта на университета в Ан Арбор и откри там доклад върху проблема на стареенето. Алисия-Марсия-Коелю обръщаше внимание върху загубата на кодиращи сегменти в ДНК по време на последователното деление на фибропласти от тъкани на гладките мускули; само по себе си това не бе изненада. Той я познаваше тази Алисия; именно тя преди години го бе лишила от невинност след обилно полята вечеря по време на конгреса по генетика в Балтимор. Беше толкова пияна, че дори не можа да му помогне да свали сутиена й. Докато той се бореше с копчетата на роклята й, тя успя да сподели с него, че минава през труден, дори мъчителен период, тъй като неотдавна се разделила с мъжа си. После всичко протече нормално; удиви се сам на себе си, че е в състояние да се възбуди, да проникне в нея и дори да се изпразни, без при това да изпита каквото и да било удоволствие.

Мнозина от летовниците, посещаващи „Мястото на промяната“, също като Брюно бяха около четирийсетте; също като него немалко от тях работеха в областта на културата и образованието, така че статутът им на държавни служители ги пазеше от обедняване. На практика всички те биха могли да бъдат причислени към левицата ; и пак на практика всички те живееха сами, най-често в резултат на развод. Общо взето, се оказваше, че той е типичен представител на местното население, и след няколко дни си даде сметка, че започва да се чувства по-малко гадно от обикновено. Мистически настроените и абсолютно нетърпими по време на закуската лелки привечер, на аперитива, се превръщаха в жени, принудени да се състезават без всякаква надежда с по-младите от тях конкурентки. В това отношение единствено смъртта може да наложи равенство. Така в сряда следобед той се запозна с Катрин, петдесетгодишна бивша феминистка, принадлежала навремето към екстремистките около „Мари па клер“ 9 9 „Мари па клер“ — феминистко списание (изд. 1991 г.). Названието му е пародийна антитеза на традиционното женско списание „Мари Клер“. — Бел.прев. . Имаше черна, много къдрава коса, матова кожа и вероятно на двайсет години е била доста привлекателна. Гърдите й все още бяха на висота, но в басейна той установи, че има огромен задник. Тя се преквалифицираше в областта на египетската символика, на слънчевите карти Таро и пр. Тъкмо се беше впуснала в обяснения за бог Анубис, когато Брюно смъкна гащетата си с мисълта, че тя няма да има нищо против една ерекция и че дори могат да станат приятели. За съжаление ерекцията така и не се получи. По бедрата й имаше дипли от мазнина, тя така и не разтвори крака и двамата се разделиха доста хладно.

Същата вечер, малко преди вечеря го заговори някакъв тип на име Пиер-Луи. Представи се като преподавател по математика и действително приличаше на такъв. Брюно го бе зърнал два дни преди това, по време на вечерта, посветена на креативността; тогава той представи скеч на тема зациклило доказателство на теорема в стила на комичния абсурд, който обаче изобщо не беше смешен. Драскаше удивително бързо по бялата дъска, като от време на време внезапно спираше; кожата на големия му плешив череп се сбръчкваше в знак на умствено напрежение, веждите му се повдигаха в гримаса, която нещастникът смяташе за забавна; маркерът оставаше неподвижен в ръката му за няколко секунди, след което той отново започваше да пише и да си мърмори под носа. В края на скеча пет-шест души изръкопляскаха по-скоро от съчувствие. Той се изчерви от смущение и с това всичко приключи.

През следващите няколко дни Брюно на няколко пъти успя да му се изплъзне. Най-често го виждаше с платнена шапка. Беше суховат и много висок, най-малко метър и деветдесет, като при това имаше коремче, което напомняше мехур и смешно се люлееше, когато при басейна се изкачваше към трамплина. Беше около четирийсет и пет годишен.