Мишел Уелбек - Елементарните частици

Когато през 1982 година се запозна с Деплешен, Джерзински тъкмо завършваше докторската си дисертация в университета в Орсе. По силата на този факт му предстоеше да вземе участие в забележителните експерименти на Ален Аспе върху неделимостта в поведението на два фотона, последователно излъчени от един и същ атом на калция; той бе най-младият в научния екип.

Точните, последователни и строго документирани експерименти на Аспе щяха да намерят широк отклик в научните среди: по общо мнение за пръв път бе налице пълно опровержение на доводите, изказани през 1935 година от Айнщайн, Подолски и Розен срещу теорията на квантите. Изведените въз основа на Айнщайновите хипотези неравенства на Бел бяха окончателно отхвърлени, тъй като резултатите от опитите напълно съвпадаха с предположенията на квантовата теория. От този момент нататък валидни оставаха само две хипотези. Съгласно първата скритите свойства, определящи поведението на частиците, не се поддават на локализация, тоест две частици са в състояние да си оказват взаимно влияние на произволно отстояние една от друга. Според другата би трябвало да се отхвърли самото понятие елементарна частица, предвид пълната невъзможност да бъдат определени нейните вътрешноприсъщи свойства, което изправя учения пред дълбока онтологическа празнота, освен ако не се възприеме радикалният позитивизъм, тоест ограничаване в рамките на математическия формализъм, предсказващ наблюдаемите явления, и пълен и окончателен отказ от идеята за тяхното физическо обяснение. Именно около тази втора хипотеза щеше да се обедини мнозинството учени.

Първият отчет за опитите на Аспе се появи в брой 48 на „Физикъл ривю“ със заглавие „Експериментална проверка на мисловния експеримент на Айнщайн-Подолски-Розен: ново нарушаване на неравенствата на Бел“. Джерзински бе сред съавторите на статията. Няколко дни по-късно при него дойде Деплешен. По това време той бе четирийсет и три годишен и ръководеше Института по молекулярна биология към Националния център за научни изследвания в Жиф сюр Ивет. С времето бе започнал да си дава сметка, че му убягва нещо съществено в механизма на генните мутации и че това нещо вероятно е свързано с дълбочинни явления на атомно равнище.

Първата им среща се състоя в стаята на Мишел в студентското градче. Деплешен ни най-малко не се удиви от печалната и сурова обстановка: очакваше нещо от този род. Беседата им продължи до късно през нощта. Наличието на завършен списък основни химически елементи, напомни Деплешен, още през първото десетилетие на XX век дава тласък на размислите на Нилс Бор. Планетарният модел на атома, базиран върху теорията за електромагнитните и гравитационните полета, по принцип би трябвало да доведе до неограничен брой решения, до възможността за съществуване на безкрайно множество химически вещества. Въпреки това Вселената е съставена от стотина елемента, чийто списък е неизменен и непоклатим. Подобно положение, напълно ненормално от гледна точка на класическите теории за електромагнетизма и уравненията на Максуел, непременно би трябвало, подчерта Деплешен, да доведе до развитието на квантовата механика. Според него в настоящия момент биологията се намира в сходно положение. Наличието в цялото животинско и растително царство на идентични макромолекули, на неизменни клетъчни ултраструктури не би могло по негово мнение да се обясни в тесните рамки на класическата химия. По един или друг начин, който засега остава скрит, квантовата теория взема непосредствено участие в регулирането на биологичните явления. Именно там се открива едно съвършено ново поле за изследвания.

Още през тази първа вечер Деплешен остана поразен от широтата на мисълта и спокойствието на своя млад събеседник. Покани го на вечеря за следващата събота в своя дом на улица „Екол политекник“. На нея щеше да присъства и негов колега, биохимик, автор на трудове върху ДНК транскриптазите.

Първото впечатление на Мишел, когато се озова в жилището на Деплешен, бе, че се намира посред филмов декор. Мебели от светло дърво, подове с теракотено покритие, афганистански килими, репродукции на Матис… До този момент бе имал смътна представа за живота на тази охолна, културна прослойка, с изтънчен и уверен вкус; сега вече можеше да види във въображението си и останалото: фамилно имение в Бретан и може би селска къща в Либерон. „Остава да чуем и квинтетите на Барток“, помисли за миг той, докато се захващаше с първото блюдо. Вечерята бе с шампанско, а за десерт поднесоха шарлота с ягоди и малини, полята с великолепно полусухо розе. Именно тогава Деплешен изложи своя проект. Можел да сключи договор за още едно място към своя научен екип в Жиф; нужно било Мишел да придобие допълнителни знания в областта на биохимията, но това можело да стане бързо. Междувременно Деплешен щял да поеме ръководството на докторската му дисертация, а след защитата Мишел щял да получи редовна щатна длъжност.