Мишел Уелбек - Елементарните частици

На другия ден откриха, че палатката на Мишел е празна. Бяха изчезнали всичките му вещи, но затова пък бе оставил бележка, на която просто съобщаваше: „НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ ЗА МЕН“.

Седмица по-късно си тръгна и Брюно. Докато се качваше на влака, си даде сметка, че през цялото това време не се бе опитал да ухажва момичетата, а към края дори бе престанал да разговаря с тях.

Към края на август Анабел установи, че месечното й неразположение се бави. Каза си, че дори така е по-добре: бащата на Давид познаваше един лекар, привърженик на семейното планиране, който имаше кабинет в Марсилия. Беше трийсетинагодишен, възторжен, с малки рижи мустачки и се наричаше Лоран. Показа й различните инструменти, обясни й механизма на всмукването и кюртажа. Държеше да установи диалог с клиентките си, които смяташе почти за приятелки. От самото начало подкрепяше борбата на жените и според него имаше още много да се прави в това отношение. Операцията бе предвидена за следващия ден, а разходите се поемаха от Асоциацията по семейно планиране.

Анабел се прибра в хотела напълно разстроена. На другия ден щеше да прави аборт, да прекара още една нощ в хотела и да се прибере у дома; такова бе решението й. От три седмици всяка вечер отиваше в палатката на Давид. Първия път малко я заболя, но след това изпита наслада, огромна наслада; дори не подозираше, че сексуалното удоволствие може да бъде толкова силно. При това не усещаше у себе си никаква привързаност към този тип; знаеше, че той много скоро ще я замени с друга и че може би вече е на път да го стори.

Същата вечер в приятелски кръг Лоран спомена с ентусиазъм случая на Анабел. Подчерта, че се бори за правата именно на девойки като нея; не бивало едно седемнайсетгодишно момиче („при това красиво“, едва не добави той) да съсипва живота си заради някакво ваканционно приключение.

Анабел ужасно се притесняваше от завръщането си в Креси ан Бри, но в действителност не се случи нищо. Беше четвърти септември; родителите й се зарадваха на нейния загар. От тях научи, че Мишел вече е заминал и се е настанил в студентското градче в Бюр сюр Ивет; те очевидно не подозираха нищо. Отиде при бабата на Мишел. Старата жена изглеждаше изморена, но я прие радушно и без проблем й даде адреса на своя внук. Вярно, беше й се сторило малко странно, че Мишел се прибира преди останалите; чудеше се освен това защо е заминал за общежитието цял месец преди началото на учебната година; Мишел обаче винаги си е бил странно момче.

Сред повсеместното естествено варварство понякога (твърде рядко) човешките същества успяват да си оградят кътчета, стоплени от светлината на любовта. Кътчета, отделени от останалия свят, където царят съкровеност и любов.

Следващите две седмици Анабел посвети на писмо до Мишел. Писането вървеше трудно, непрекъснато зачеркваше и започваше отначало. Когато най-после приключи, писмото заемаше цели четирийсет страници; това бе нейното първо истинско любовно писмо . Пусна го на 17 септември, първия учебен ден в лицея; не й оставаше нищо друго, освен да чака.

Факултетът в Орсе — Париж XI, е единственият университет, изграден изцяло по модела на американски кампус. Студентите от първи до трети цикъл на обучение живееха в няколко пръснати из парка сгради. Орсе не е само учебно заведение, а и изследователски център на изключително високо равнище за изучаване на физиката на елементарните частици.

Мишел се настани в ъглова стая на четвъртия етаж на блок 233; жилището веднага му хареса. Имаше малко легло, бюро, лавици за книгите. От прозореца се виждаше морава, която плавно се спускаше към реката; ако се наведеше и погледнеше надясно, можеше да зърне бетонната грамада на ускорителя за елементарни частици. До началото на занятията имаше цял месец и засега корпусът бе почти безлюден; мяркаха се само неколцина африкански студенти, за които квартирата през август беше проблем, тъй като тогава студентското градче бе напълно затворено. Мишел разменяше по някоя дума с портиерката, а денем се разхождаше по брега на реката. Дори не подозираше, че му предстои да прекара в този корпус осем години.

Една сутрин, към единайсет часа, той се излегна на тревата сред равнодушните дървета. Сам се учудваше, че е способен да изпитва подобно страдание. Неговият мироглед, напълно чужд на християнски категории като изкупление и милосърдие и дори на понятия като свобода и прошка, се отличаваше преди всичко с особена механичност и безпощадност. Когато изходните условия са зададени, мислеше си той, когато параметрите на първоначалните взаимодействия са определени, събитията се развиват в едно неизбежно празно пространство и техният детерминизъм е необратим. Случилото се неминуемо е трябвало да се случи; друг вариант просто не е бил налице и затова никой не носи отговорност. Нощем на Мишел се присънваха абстрактни, заснежени пространства; омотаното му в бинтове тяло се рееше под ниското небе сред металургични заводи. Понякога денем срещаше единия от африканските студенти, дребничък малиец със сивкава кожа, и двамата се поздравяваха с кимване на глава. Университетският стол още не работеше; той купуваше консерви с риба тон от супермаркета „Континан“ в Курсел сюр Ивет, после се прибираше в стаята си. Свечеряваше се. Той се разхождаше из пустите коридори.