Мишел Уелбек - Елементарните частици

После нещата се усложниха. Отведох я у дома и веднага се качихме в моята стая. Боях се баща ми да не ни види; все пак в живота си бе имал много красиви жени. Той обаче спеше; този следобед бе напълно пиян и се събуди чак към десет вечерта. Странно защо, тя не позволи да сваля слипа й. Обясни ми, че преди не го била правила и откровено казано, никога не била имала работа с момче. Прие обаче да ме мастурбира без всякакво колебание и дори с въодушевление; помня, че се усмихваше. Приближих члена си до устата й, тя го лапна няколко пъти, но не й хареса много. Не настоях, а я яхнах. Когато притиснах члена си между гърдите й, усетих, че й харесва, и тя леко простена. Страшно се възбудих, надигнах се и смъкнах слипа й. Този път не се възпротиви и дори вдигна крака, за да ми помогне. Не беше красива, но пичката й беше привлекателна, като на която и да е друга жена. Беше притворила очи. Когато пъхнах ръце под задника й, тя разтвори широко бедра. Това ми подейства толкова силно, че се изпразних преди още да съм проникнал в нея. Малко сперма попадна върху космите на венериното й хълмче. Бях ужасно разочарован, но тя ме успокои, че и така й било приятно.

Нямахме много време за разговори, защото вече беше осем часа и тя трябваше веднага да се прибере при родителите си. Не знам защо спомена, че била единствено дете. Изглеждаше толкова щастлива, толкова горда, че има причина да закъснее за вечеря, че аз за малко не се разревах. Целувахме се дълго в градината пред къщата. На другия ден заминах за Париж“.

В края на този кратък разказ Брюно правеше малка пауза. Психотерапевтът леко се изкашляше, а след това най-често казваше: „Добре“. В зависимост от времето подканяше Брюно да продължи или казваше само: „Значи толкова за днес?“, повишавайки глас накрая, за да придаде на изречението въпросителна интонация. При тези думи усмивката му беше превъзходно лека.

През същата 1974 година Анабел позволи на едно момче от дискотеката в Сен Пале да я целуне. Наскоро бе прочела в списание „Стефани“ статия за приятелството между момчета и момичета. По въпроса за приятеля от детството пишеше особено неприятни неща: рядко приятел от детството можел да стане интимен приятел и бил обречен по-скоро да ти бъде просто другар, верен другар ; можел дори да играе ролята на довереник и опора по време на вълненията, свързани с първите флиртове .

Въпреки твърденията в списанието след тази първа целувка Анабел се почувства ужасно тъжна. Гърдите й се изпълваха с някаква непозната болка. Тя излезе от „Катманду“ и не прие предложението на момчето да я придружи. Докато отключваше веригата на мотопеда, цялата трепереше. Тази вечер бе облякла най-красивата си рокля. До къщата на брат й имаше не повече от километър и когато пристигна там, бе само единайсет часа и в хола още светеше; когато видя светлината, тя се разплака. Именно при тези обстоятелства, през една юлска нощ на 1974 година, Анабел горчиво и безвъзвратно си даде сметка за своето индивидуално битие . При животните индивидуалното битие се проявява чрез болката, докато човек го осъзнава само посредством лъжата , с която на практика може да се идентифицира. До шестнайсетгодишна възраст Анабел не бе имала тайни от родителите си, а сега осъзнаваше редкия и драгоценен факт, че не бе имала тайни и от Мишел. Само за няколко часа през онази нощ тя разбра, че човешкият живот е един непрекъснат низ от лъжи. По същия начин тя осъзна и своята красота.

Индивидуалното битие и произтичащото от него чувство за свобода съставляват естествената основа на демокрацията . При един демократичен режим междуличностните отношения са уредени по принцип чрез договор . Всеки договор, който нарушава естествените права на една от страните или не е съпроводен от ясни правила за разтрогване, може да се смята за нищожен.

Брюно охотно и подробно си припомняше лятото на 1974 година, но не обичаше да говори за последвалата го учебна година; всъщност от нея му бе останал споменът за нарастващо чувство на притеснение. Неопределен, но по своята тоналност донякъде неприятен отрязък от време. Продължаваше да се среща често с Анабел и Мишел, по принцип тримата бяха доста близки, но скоро им предстоеше зрелостен изпит и след края на годината неизбежно трябваше да се разделят. Мишел се бе променил: слушаше Джими Хендрикс и буйно се мяташе по мокета; доста по-късно, отколкото у неговите връстници, у него се проявяваха признаците на съзряването . Двамата с Анабел се чувстваха неловко и им струваше известни усилия да се хванат за ръка. Накратко, както се изрази веднъж Брюно, обобщавайки положението пред своя психотерапевт, „всичко се скапваше“.