Мишел Уелбек - Елементарните частици

„Освен това, добави Джейн (в този момент те прекосяваха някаква борова гора) — там ще можеш да се запознаеш с младежи на твоята възраст. Докато беше при нас, останахме с впечатлението, че имаш трудности в сексуално отношение“. Западният начин на живот е наложил една объркана и порочна представа за секса. В много първобитни общества посвещаването се извършва по естествен път под контрола на възрастните от племето. „Аз съм твоя майка“, подчерта още веднъж тя, но пропусна да добави, че през 1963 година лично е посветила в секса Дейвид, сина на Ди Меола. Тогава Дейвид е бил само на тринайсет години. Един следобед се съблякла пред него и го насърчила да мастурбира. Следващия следобед сама включила в действие ръце и език. На третия път му бе позволила да проникне в нея. За Джейн това бе приятен спомен; членът на момчето бил твърд и си оставал такъв дори след няколко еякулации; няма съмнение, че именно от този момент нататък тя се бе насочила окончателно към младежи. „Само че, добави тя — посвещаването се извършва извън стеснения семееен кръг. Това е необходимо, за да се осъществи отварянето към света“. Брюно трепна и се запита дали пък тя не се бе събудила сутринта, докато той се взираше във вулвата й. В действителност забележката на майка му беше съвсем уместна: научно е установено, че кръвосмешението е табу, още при сивите гъски и при мандрилите. Колата наближаваше Сент Максим.

„Когато пристигнахме при баща ми — продължи Брюно, — веднага забелязах, че той не се чувства добре. Онова лято бе успял да вземе само две седмици отпуск.

По това време още не знаех, че има парични проблеми и че за пръв път бизнесът му не върви. По-късно сам ми разказа всичко. Напълно бил проспал нарастващото търсене на силиконови гърди. Сметнал, че това е временна мода, която няма да излезе извън американския пазар. Твърде глупаво от негова страна, тъй като няма нито един случай зародила се в Съединените щати мода да не залее няколко години по-късно Западна Европа. Един от младите му съдружници се възползвал от случая и започнал самостоятелен бизнес в производството на силиконови гърди, отнемайки му голяма част от клиентелата“.

По времето, когато направи това признание, бащата на Брюно беше на седемдесет години и скоро след това почина от цироза. „Историята се повтаря, мрачно добавяше той, подрънквайки бучките лед в чашата. — Този глупак Понсе (ставаше въпрос за младия хирург, който двайсет години преди това бе станал причина за разорението му) наскоро се отказа да инвестира в изследванията за удължаване на мъжкия член. Заяви, че това било колбасарска работа и че в Европа едва ли ще се появи подобно търсене. Глупак. Също като мен навремето. Ако днес бях на трийсет години, като нищо щях да се захвана с удължаването на члена!“ След тези думи той обикновено изпадаше в дълбоко униние, а след това задрямваше. Никак не беше чудно, че на неговите години от един момент нататък разговорът започваше да буксува.

През същия този месец юли 1974 година бащата на Брюно преживяваше първия етап от своето падение. Всеки следобед се затваряше в стаята с куп романи на Сан Антонио и бутилка бърбън. Излизаше оттам едва към седем часа, за да стопли с треперещи ръце вечеря от полуфабрикати. Още не се бе отказал да разговаря със сина си, но все не се получаваше, просто нищо не излизаше от опитите му. Само след два дни обстановката стана направо тягостна. Брюно започна да излиза веднага след обяда и се връщаше чак вечерта; просто се шляеше по плажа.

Продължението на този разказ бе далеч по-малко интересно за психотерапевта, но Брюно много държеше на него и изобщо не желаеше да го премълчава. В крайна сметка работата на този тъпак бе да го слуша, нали така?

„Тя беше сама, продължаваше Брюно — всеки следобед беше сама на плажа. Нещастно дете на богати родители, също като мен, седемнайсетгодишна. Честно казано, беше трътлеста, дребничка, с плахо лице, имаше твърде бяла, покрита с пъпки кожа. На четвъртия следобед, в деня преди да си замина, взех хавлията и седнах до нея. Беше легнала по корем с разкопчано горнище на банския. Помня, че единственото, което се сетих да й кажа, бе: «Във ваканция ли си?» Погледна ме, сигурно не е очаквала кой знае какво остроумие, но пък не и да изтърся подобна тъпотия. След това се запознахме и научих, че се казва Аник. По едно време тя реши да си ходи и аз се питах дали ще се опита да закопчае горнището си, преди да стане, или ще ми покаже гърдите си? В крайна сметка направи нещо по средата: обърна се по гръб, придържайки краищата на горнището с ръка. Накрая се оказа в поза, при която чашките на сутиена се бяха изместили и я прикриваха наполовина. Наистина имаше големи гърди, но вече бяха доста увиснали, а с времето нещата щяха само да се влошат. Помислих си, че е доста смела. Протегнах ръка и я пъхнах под една от чашките, като постепенно откривах гърдата й. Тя не помръдна, но някак се стегна и затвори очи. Продължих да я галя, връхчетата на гърдите й бяха твърди. Това е едно от най-приятните преживявания в живота ми.