Брандън Сандърсън - Ритматистът

Огромни вълни тебеширчета заляха Джоел и Мелъди. Но Мелъди вече бе подготвила цяла дузина еднорози. Това беше една от прекрасните страни на защитата на Ийстън — голяма окръжност с девет свързващи точки, всяка с привързан към нея по-малък кръг. На теория всеки от по-малките кръгове можеше да задържи до пет привързани тебеширчета.

С Мелъди в отбора това си беше явно предимство. Малките ѝ еднорози лудуваха по твърде непристоен според Джоел начин, но го вършеха, дори когато разкъсваха вражеските тролове, дракони, рицари и петна. Тебеширчетата на Нализар нямаха шанс. Докато осакатените им тела образуваха купчина, Мелъди добави още два еднорога към отбраната си.

— Хей — изкоментира тя, — че това всъщност е забавно!

Джоел можеше да види потта по челото ѝ, коленете го боляха от клека, но не можеше да не се съгласи с нея.

Скоро защитата им попадна под ударите на Мощни линии, които откъсваха парченца от еднорозите на Мелъди — и така доста я безпокояха — и пробиваха на места външните им кръгове. Учениците на Нализар бяха разбрали, че се налага да си проправят път с бой. За щастие Джоел беше укрепил защитата добре със Забранителни линии. Може би тези линии бяха твърде много. Мелъди все се блъскаше в тях и ругаеше.

Джоел трябваше да направи нещо. Учениците на Нализар в крайна сметка щяха да пробият.

— Готова ли си да се изфукаш? — попита той.

— Иска ли питане?

Джоел нарисува новата линия — кръстоската между Мощна и Забранителна линия. Нарекоха я Линия на Отменянето и той беше прекарал дълги часове да я упражнява. Беше по-силна от Мощната линия, но не прекалено .

Ала навярно щеше да се отрази силно на духа на съперниците. Мелъди повтори нарисуваното от Джоел и нейната линия се стрелна по земята, като при движението си удобно изтри синия тебешир на Джоел. Той я бе прицелил към един ученик, който не беше закрепил кръга си правилно, и не остана разочарован. Линията му се стовари върху кръга на злополучния ученик, откъсна го и го запрати на около метър от мястото му.

Това водеше до дисквалификация — ученикът все пак вече се намираше вън от собствения си кръг. Един съдия приближи и отведе момчето.

— Първият падна — съобщи Джоел и продължи да рисува.

Събралите се професори и официални лица от острова си мърмореха. Фич стоеше точно над Джоел и Мелъди и само гледаше. Гледаше как защитата им отблъсква десетки и десетки тебеширчета. Гледаше как поема удар след удар, но остава силна. Гледаше как изстрелите на Джоел — не твърде чести, но отлично разположени във времето — пердашат кръговете на съперниците.

Както гледаше, усети как нервността му бавно се заменя от гордост. Под него двама ученици се сражаваха с многобройни съперници и при това някак успяваха да побеждават . Кръговете на учениците на Нализар падаха един подир друг, пробити от внимателните изстрели на Джоел.

Мелъди се беше съсредоточила върху това да поддържа тебеширчетата. Джоел полагаше дадената линия, после търпеливо наблюдаваше, докато се появи разкритие във вълните на противника. Тогава привличаше вниманието на Мелъди и тя повтаряше неговата Линия на Отмяната, без дори да вдига поглед, доверявайки се на неговия прицел и умение.

Обикновено защитният кръг с двама души вътре беше лоша идея — два кръга един до друг биха свършили повече работа. Но сега, когато на полето имаше един неритматист, това беше съвсем разумно.

— Изумително — прошепна Йорк.

— Това трябва да е незаконно — настояваше професор Хач. — В един общ кръг?

Повечето от останалите се умълчаха. Не ги беше грижа дали е законно. Не, също като Фич, те гледаха и разбираха. Под тях имаше двама ученици, които не просто се дуелираха. Те се сражаваха. Те разбираха.

— Красиво е — прошепна Нализар, с което изненада Фич. Той очакваше младият професор да се ядоса. — Ще трябва да наблюдавам тези двамата много внимателно. Те са удивителни.

Фич отново загледа надолу. Изненадваше се от собственото си вълнение. Оцелявайки в обкръжението на отбора на Нализар, Джоел и Мелъди проваляха стратегията на противника. Учениците на Нализар трябваше да се бият на два фронта. Те бавно отстраняваха учениците, които бяха от външната страна на техния пръстен, но докато се справиха с тях, Джоел и Мелъди вече бяха съкратили числеността им наполовина.

Вече бяха шестима срещу двама. Дори и това би трябвало да е немислимо съотношение на силите.

Но не беше.