Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Положението не можеше да се оправи за една нощ. Но след като всичко, каквото трябваше, бе направено и казано, каква алтернатива имаше Ястреба?

Явно никаква. И така един ден Макензи се върна от планината с три кашона радиотехника, която започна да монтира в една от спалните на Махенфелд.

Когато свърши, Ястреба издаде странна заповед. Само той и чичо Франческо можеха да стоят при апаратурата по време на сеанс.

За Сам и Ан това беше без значение. И на двамата им бе все тая. А когато чу заповедта, готвачът реши, че всички са откачили и си отиде в кухнята.

Оттогава поне два пъти седмично голямата дискова антена се издигаше над покрива. Нито Сам, нито Ан знаеха какво правят двамата с радиостанцията и дали има някаква полза от всичко това, но често, когато сядаха на приказка в градината и зяпаха величествената швейцарска луна, дочуваха от горните стаи бурни изблици на смях. Ястреба и папата бяха като малки момчета, които се радват на нова игра.

При това тайна игра, само за хора от техния клуб.

Сам седеше в градината и разсеяно разглеждаше своя „Таймс“. Животът в Шато Махенфелд постепенно навлизаше в едно еднообразно русло. Така например, всяка сутрин някой от тях отиваше с кола до селото за вестници. Да си пиеш кафето в градината с вестник в ръце бе прекрасен начин за започване на деня. По света ставаха какви ли не ужасии, а животът в Махенфелд бе толкова спокоен.

Ястреба откри, че в границите на имението има трасе за езда и купи няколко коня. Така се запали по ездата, че, често се запиляваше с цели часове. „Най-после намери нещо, което да му доставя удоволствие“ — мислеше си Сам.

Франческо пък го изби на живопис. Кръстосваше из полето с Ан или с готвача, избираше си място, разпъваше триножника и започваше да увековечава алпийските красоти. Разбира се, с рисуване се занимаваше, когато не бе зает в кухнята, или не учеше Ан да играе шах, или пък не си бъбреше сладко-сладко със Сам на юридически теми.

Имаше едно-единствено нещо около Франческо, за което никой не отваряше дума. Франческо съвсем не бе здрав човек, когато го прибраха от римския хълм Апиа. Направо си бе много зле. Поради което Мак настоя да наемат лекар от Ню Йорк.

Но седмиците минаваха, а Франческо сякаш се оправяше от алпийския въздух.

Щеше ли това да стане, ако не бяха го отвлекли?

Никой, естествено, не искаше да засяга тази тема, но самият Франческо една вечер на масата каза нещо, което учуди всички:

— Пустите му лекари. Ще ги надживея всичките! Според тях преди месец трябваше да ме погребат.

Ястреба се задави и дълго време не можа да спре да кашля.

А Сам? Той какво?

Каквото и да стане, все Ан ще има пръст в него.

Наблюдаваше я как се припича на утринното слънце, разгърнала вестник. На масичката до нея, както винаги, лежеше книга. „История на Швейцария в картинки“.

Беше толкова красива, толкова прекрасна… единствена. Тя щеше да му помогне да стане по-добър адвокат, убеждавайки го, че правото не е толкова важно нещо.

Започваше да мисли за други неща.

За четене на спокойствие. С вникване. С изводи.

Или пък за съдията Девъро.

О, Бостън щеше да хареса Ан! И майка му щеше да я хареса. И Аарон Пинкъс — също. Аарон щеше да я одобри, без да се замисля.

Ако съдията Девъро изобщо някога се върне в Бостън.

Ще помисли пак за това утре.

— Сам? — стресна го Ан.

— Какво има?

— Чете ли тази статия в „Трибюн“ ?

— Коя статия? Още не съм стигнал до „Трибюн“ .

— Ето тук — тя посочи с пръст мястото, но не му подаде вестника. Беше много развълнувана. — За католическата църква е. Всякакви работи. Папата свикал Пети икуменически съвет. Сто шейсет и три оперни трупи щели да бъдат субсидирани от Ватикана, за да издигнат творческия си дух. А известен кардинал… о, Сам!… за Игнацио Кварце става дума, онзи, дето Мак все го псува.

— И какво пише за него?

— Ами щял да се оттегли в някаква вила на име „Сан Винсенте“. Нещо се поскарали с папата по въпроса за разпределянето на средствата от бюджета. Не ти ли се струва странно?

Девъро помисли известно време, преди да й отговори.

— Май нашите приятели доста са поработили там горе, в оная стаичка.

Отдалеч долиташе тропот на конски копита. И след няколко секунди по черния път откъм полето, където само преди седмици се правеха маневри, се появи Макензи Хоукинс на кон. Пришпори животното и препусна към северозападния край на градината.

— Майка му стара! Ама че готин ден! Матерхорн се вижда много ясно.