Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Франческо (Сам все не можеше да свикне да му вика папа) се настани удобно на таванския етаж и всеки ден се разхождаше по насипите, потънали в зеленина.

Макензи наистина успя! Спечели най-голямата битка в кариерата си на пълководец.

И в момента бе зает с изключително сложни, оплетени и трудни за проследяване начини за предаване на исканията си за откуп от Ватикана. Предаваше кодирани съобщения чрез свръхвисокочестотно радио и сигналите кръстосваха пустини и океани от Алпите до Бейрут и Алжир, оттам през Марсилия, Париж и Милано, та накрая до Рим.

Според поставените от него условия Ватикана трябваше да отговори пак по радиостанция от Рим и отговорът щеше да се получи чрез ретранслатора в Бейрут в пет следобед.

Макензи вече отпраши с колата нагоре в планината, където в една барака бе разположил радиовъзела. Този известен само на Хоукинс център за свръзка бе оборудван с най-модерната радиотехника, която можеше да се намери в каталозите на военните доставчици. Тя бе осигурена от „Шато Сюис“, но монтажът, включването и настройката на апаратурата Макензи извърши сам.

Майко мила! В пет часа днес! Сам се опитваше да не мисли за тези ужасни неща.

Усети някакво раздвижване горе, в къщата. През широката задна врата излезе Ан, както винаги с дебела книга под мишница и със сребърен поднос с чаши в двете ръце. Пое през ливадата към градината на насипите. Походката й бе твърда, женствена, грациозна — като на родена танцьорка, отдадена изцяло на ритъма, който е вечно жив в нея. Светлокестенявата коса падаше небрежно около красивото й лице. Искрящите сини очи отразяваха всяка капчица светлина.

„И от четирите научих по нещо“ — мислеше си Девъро. По нещо различно и съвсем лично, което бяха му оставили като подарък. И ако някога животът му станеше пак нормален, сигурно щеше да им е благодарен за тези подаръци.

Ала сякаш най-важното нещо научи именно от Ан: непрекъснато се усъвършенствай, но не отричай миналото.

От ливадата до ушите му долетя смях. Ан гледаше нагоре към билото на насипа, където Франческо, облечен в шарен пуловер за ски, се бе навел през парапета.

Това им бе станала любима игра и на двамата. Щом Ястреба изчезнеше нанякъде, те веднага се събираха на разговор. Сам беше сигурен (защото Ан не отричаше това), че тя често се качва в апартамента му на таванския етаж, за да му занесе чаша кианти, което лекарите му забраняваха. Ан и Франческо станаха добри приятели.

Тази констатация се потвърди след няколко минути. Ан постави сребърния поднос с питиетата на масичката до Сам. Очите й блестяха.

— Знаеш ли, Сам, този Исус бил много практичен и земен човек. Когато измил краката на Мария-Магдалена, показал на всички, че и тя е човешко същество. При това навярно много нежно въпреки миналото й. И че хората не трябвало да хвърлят камъни по нея, защото и техните крака не били по-чисти от нейните.

Последната канара Макензи изкачи с помощта на алпинистка кука. Тези двеста метра от спираловидния път към върха бяха затрупани от дебел сняг, през който мотоциклетът трудно щеше да премине, тъй че по стената щеше да стигне горе по-бързо. Оставаха единайсет минути до пет часа, цюрихско време.

След единайсет минути щяха да долетят сигналите. От Бейрут. След пет минути щяха да ги повторят, за да може да се направи проверка за евентуални грешки при декодирането. В края на втория сеанс той трябваше да потвърди, че е приел съобщението, като предаде сигнала за излизане от ефир: два пъти по четири тирета.

Ястреба влезе в бараката и веднага включи генераторите. Със задоволство гледаше как колелцата се завъртяха с равен мъркащ звук, а скалата започна да отчита напрежението .

Когато светнаха и двете зелени лампички, показващи максимално напрежение, той включи реотановата електрическа печка и изчака малко, докато усети топлина. Започна да включва един по един блоковете на мощната късовълнова радиостанция, като завъртя копчето на усилвателя до положение на максимална сила на звука. Оставаха само още три минути.

Отиде до стената и бавно започна да върти ръчката за насочване на антената отвън. Мрежестият диск се отвори и тръгна със скърцане нагоре по пилона.

Върна се при приемника и започна да го настройва внимателно. Гласове на различни езици нахлуваха в говорителя на усилвателя. Когато стрелките на двете скали попаднаха точно на желаната честота, настъпи тишина. Още една минута.

Макензи извади от джоба пура и запали. Всмукна здраво от нея с истинска наслада и изпусна дима на колелца.