Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Гри изпълни заповедта. Хоукинс хвана папата за дясната ръка и му рече:

— Ето. Допри си пръстите до врата му. Виждаш ли? Има ли пулс, а?

Папата присви очи, вторачен съсредоточено във върха на пръстите си.

— Сърцето… да, бие. Значи истината казвате. Ами другите? И техните ли сърца туптят?

— Вече ти дадох дума — отвърна сухо Ястреба. — Трябва да те порицая, господинчо. Командирите на противника не лъжат, когато са сигурни, че ще те пленят. Ние не сме животни. Хайде, че нямаме много време — Ястреба даде знак на Вер да доведе упоения Фрескобалди. — Извинявам се, но ще трябва да ти сменим дрешките. Аз ще…

Макензи изведнъж замлъкна. Папа Франческо не сваляше очи от Фрескобалди. Той веднага позна оперния певец, който избръснат гладко и без мустаци, приличаше на Джовани Бомбалини много повече, отколкото самия Бомбалини.

— Та това е Гуидо! Гуидо Фрескобалди! — светият отец така извика, че го чуха сигурно чак в пристанището на Неапол. — Гуидо от моята кръв! От моята плът! Madre di Dio! 52 52 Света Богородице!, итал. — Бел.ред. И ти ли си с тия еретици!?

Синьор Гуидо Фрескобалди се подсмихваше.

— Che gelida… manina… a rigido esanime… ah la-la… la-laaa…

— Той e наистина, само че от тази сутрин малко се е шеметосал. Така ще е известно време. Хайде сега да свалим някои нещица от теб и да му ги сложим на него. Капитан Оранж! Капитан Вер! Помогнете на господин Франческо.

— Я го вижте! — Ястреба говореше гордо, като генерал, превзел вражеска крепост. А всъщност държеше ухиления Фрескобалди, вече преоблечен. — Много му отива, нали?

Потресеният Франческо не можа да се сдържи и извика:

— Jesus et Spiritus Sanctus! 53 53 Исус и Свети дух!, итал. — Бел.ред. Грозният Фрескобалди на мое място! Господ наистина е чудотворец!

— Като два снаряда от един калибър сте.

Светият отец едва събра сили да попита:

— Слагате… Фрескобалди… на трона на Свети Петър?

— Само за около два часа, ако е рекъл Господ и ако изчисленията ми са верни.

— Но защо ?

— Нямам нищо против теб лично. Доколкото знам, не си лош човек.

— Защо тогава? Кажете, за бога, защо? Това не е отговор.

— Не съм и мислил да ти отговарям — отвърна Ястреба. — Само не викай повече, че с тоя глас ще ме капичнеш. Откъде ги вадиш тия децибели, бе?

— Тогава докато не се капичнеш ще викам, ако не ми кажеш… Айииии!…

— Добре де! Добре! Отвличаме те. За откуп. Не се притеснявай, косъм няма да падне от главата ти, честна генералска.

Капитаните Гри и Бльо притичаха до тях и дадоха знак на Макензи:

— Районът е чист, генерале — изрева Гри.

— Всички са упоени — добави Бльо. — Готови сме да тръгваме.

— Браво! Тогава какво чакаме? Хайде, бойци ! Измитаме се от района! Готови за изтегляне! Под строй! Напред!

Като по сигнал на около петдесетина метра от тях забръмча хеликоптерът, скрит в една горичка.

Но в същия момент дочуха и друг звук. Идваше от пътя горе по хълма. Изскърцаха спирачки на автомобил.

— Спрете! — викаше някой с пресипнал с глас. — За бога, спрете !

— Какво?

— Mon Dieu!

— Che cosa?!

— А стига бе!

— Tokig!

— Bakasi!

— Мамка му!

По черния път надолу по склона тичаше Сам. Носеше се с такава скорост, че не можа да вземе последния завой и падна на едно коляно.

Джовани Бомбалини гледаше учудено; по навик реши да благослови коленичилия мъж:

— Deus et figlio…

— Млъкни, бе! — изръмжа му Макензи. — Мама му стара , Сам! Какво правиш тук? Нали беше болен бе…

— Слушайте , всички! — прекъсна го Сам. — Всички се съберете тук! — той се изправи, но капитаните не помръднаха от местата си и гледаха някак безучастно. — Бягайте! Спасявайте си живота! Оставете го тоя сам! Това е капан! Махенфелд падна! Снощи! Пълно е с ченгета от Интерпол… — долната му челюст увисна за миг, като видя изражението на Ястреба. — К’во рече?

— Що не се гръмнеш, бе, бастун такъв! Уважавам напъните ти, ама хабер си нямаш от бойни действия — Макензи разкопча якето си и измъкна отвътре кожен калъф. — Хич може ли да тръгнеш в нападение, без да имаш постоянна връзка с командния пункт, абдал с абдал? Ти знаеш ли, че съм предавал по релейка от Ли Сол в Камбоджа чак в долината на Меконг?

— Какво?

— Такова, магаре недно! Високочестотна радиовръзка. Осъществява се във фиксиран час, едновременно приемаш и предаваш. Насра се, Сам! Само преди час в Махенфелд всичко беше спокойно. Не зная как си успял, но добре, че си дошъл до тук сам… Иначе щеше да направиш голяма глупост… Както и да е… Хайде, момчета! Продължаваме с Осма фаза!… Ти също, Сам. Идваш с нас, ще те повозим малко. И този път внимавай! А си решил пак да се правиш на много хитър, отварям вратичката на хеликоптера и те пускам от седемстотин метра да си летиш на воля!