Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Важното е, че успя! Вече летяха. Преди изгрев слънце щеше да е в Рим. И тогава Сам Девъро, най-добрият млад адвокат в Бостън, щеше да направи най-добрата пледоария в кариерата си.

Облечени в полицейски униформи, капитаните Гри и Бльо стояха прави и неподвижни зад стволовете на две акации, разположени една срещу друга от противоположните страни на пътя. Не помръдваха с изключение на десните си ръце, които нервно попипваха върховете на спринцовките в кожените калъфчета от дясната им страна.

Както предвиждаше командирът, двамата мотоциклетисти, които иначе караха пред лимузините, сега бяха принудени от тесния път да изостанат назад и се движеха точно пред двамата от ариегарда. Правилно се оказа и предвиждането на Хоукинс, че шумът от моторите ще е много силен.

Една по една машините ги отминаваха. Щом последните двама мотористи стигнаха между акациите, Гри и Бльо изскочиха на пътя, всеки халоса своя човек с лявата ръка по главата, а с дясната му заби спринцовката във врата.

След броени секунди онези двамата не мърдаха.

Гри и Бльо спуснаха моторите им в плитката канавка отстрани на пътя и замъкнаха двете тела в храстите. После хукнаха напряко през гората, за да се придвижат до мястото на следващата задача. Там бяха скрити и двете раса, които трябваше да облекат върху униформите.

Капитаните Оранж и Вер лежаха по лице един срещу друг от двете страни на пътя, скрити във високите бурени. Позициите им бяха в началото на втория завой по стръмния склон. През стъблата на тревите забелязаха — с голямо задоволство, разбира се — че последните двама мотористи ги няма. Другите двама бяха заети с трудната задача да задържат машините си изправени и пъплеха след втората лимузина.

Капитан Оранж се прекръсти, когато папският автомобил минаваше покрай него.

Капитан Вер се изхрачи. От тия тъпи италианци скоро французин нямаше да се дореди да стане папа.

Вторият автомобил навлезе в последния стръмен завой от пътя. Оранж и Вер скочиха и изпълниха светкавично многократно тренираните действия срещу двамата мотористи.

Папската лимузина бе вече долу, в подножието на хълма. Оставаха броени секунди до експлозията от Четвърта фаза и запалването на димките в преобърнатия фиат. Оранж и Вер се втурнаха към следващата си задача, най-престижната от всички Седма фаза. Пета и Шеста, включващи обезвреждане на системата за връзка и упояване на папските приближени, вече можеха да започнат.

Седма фаза бе поантата на операцията „Нулева зона“. Тогава трябваше да стане размяната. Гуидо Фрескобалди на мястото на Джовани Бомбалини.

Взривовете от фиата бяха страхотни, турците се разкрещяха, като пуяци. Ястреба се усмихна. Ех, че хубава гледка! Мама му стара! И филмов режисьор нямаше да го направи да изглежда така автентично. Пушеци, викове и паника.

Кортежът спря, от двете коли се чуваха угрижени гласове. Бяха само две коли и един мотоциклетист на пуст селски път, заобиколен от стръмен хълм откъм юг и гъста гора от север.

„Оптимална ситуация“ , помисли си Ястреба, докато се опитваше да задържи изправен Гуидо Фрескобалди, скрит в храстите.

Капитан Ноар достигна поста си и сигнализира на капитаните Руж и Брюн. Те дебнеха на десетина метра един от друг, готови всеки момент да изпълнят Пета фаза: обезвреждане на техниката за свръзка.

Моментът настъпи.

Полицаят от Ватикана скочи от мотора си и хукна към димящия фиат с крещящите отвътре турци. Всички врати на лимузините се отвориха, наизскачаха и шофьори и свещеници, размахваха ръце и си нареждаха един на друг какво да правят, след малко всички вкупом се юрнаха към преобърнатата кола.

Сега!

Преоблечени като свещеници, Ноар, Руж и Брюн изскочиха от скривалищата си. Брюн и Руж скочиха на предните седалки в първата кола и започнаха да късат под таблото всяка жица, която зърнеха. Ноар изтича до втория автомобил, в който пътуваше папата, и се хвърли през отворената врата към радиоапарата.

Внезапно една длан се пресегна от задната седалка и го сграбчи за врата, а цяла ръка се спусна под брадата му и го притисна към седалката. Под бялото расо и двете ръце бяха черни !

А хватката, която държеше Ноар за врата, му беше добре позната. Така действаха по улиците на Харлем!

Ноар въртеше глава и се опитваше да я измъкне от капана, в този момент пред лицето му се появи лицето на негов брат-чернокож!

Негър в бяло църковно расо!