Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Единайсет и трийсет и две! Щеше да успее!

Трябваше!

От това зависеше бъдещето му! Ами! Какво има да се залъгва? Животът му зависеше от това!

Гри и Бльо затегнаха вървите около расата. И двамата бяха на колене, скрити във високите бурени под извитите клони на храстите край стария път в подножието на хълма. Готови бяха да изскочат от храсталака и да започнат изпълнението на Шеста фаза — обезвреждането на кортежа. Преобърнатият фиат лежеше точно пред тях и бълваше черен дим във всички посоки. Петимата помощници на папата, двамата шофьори и мотоциклетистът тичаха наоколо и се опитваха да достигнат врещящите вътре турци.

Броят им не представляваше проблем. Като се включат в обгърнатото от дим меле, Гри и Бльо ще действат бързо, стараейки се да увеличат бъркотията. Номерът бе да ги упояват един по един. Руж щеше да помага от западния фланг. Той дебнеше някой да не усети каква е работата и да хукне към колите.

Сега , хайде!

Гри и Бльо изхвръкнаха от храстите и се гмурнаха в суматохата от дим, крясъци и размахани ръце. Полите на расата им се вееха, ръцете им стискаха готови за действие спринцовки.

Един по един хората от антуража на папата се свличаха на земята с щастливи усмивки на грейналите им лица.

— Връзвай ги, връзвай ги! Дай малко въже! — крещеше Гри на турците, които изпълзяха от колата.

— Не много здраво, бе, идиоти такива! — сопна им се Бльо. — Не чухте ли какво каза командирът?!

— Mon Dieu! — стреснато извика той, сграбчи Гри за рамото и с глава посочи нагоре по склона. — Qu’est-ce que c’est ca? 48 48 Господи… Какво е това?, фр. — Бел.ред.

Проснат по гръб, точно на половината път от тях до лимузините, лежеше Руж, вдигнал право нагоре едната си ръка с чупка в китката, сякаш бс застинал при изпълняване на пирует. Чорапената маска не можеше да скрие олимпийското спокойствие на лицето му. В бързината, изглежда, се бе препънал и забил извадената игла в стомаха си.

— Бързо! — ревна Гри. — Антиотровата! Генералът е помислил за всичко!

— Това му е работата — промърмори Бльо.

— Хайде! — нареди Ястреба, сграбчил с две ръце Гуидо Фрескобалди, който се разпя на висок глас.

Мак видя на отсрещната страна на пътя Оранж, който се прекръсти, преди да изскочи от храстите и да се втурне към папската лимузина. „Излишно е“ — помисли си Хоукинс, папата няма дори да се опита да избяга. Той остави чернокожия си помощник да лежи на задната седалка и в момента излизаше от колата с почервеняло от гняв лице.

Ястреба хвана Фрескобалди за ръката и го повлече към колата.

— Добра среща, господине — поздрави той папата.

— Animale! 49 49 Животни, итал. — Бел.ред. — прогърмя гласът на светия отец. — Uccissore! Assassino! 50 50 Убийци, итал. — Бел.ред.

— Какво казваш? Не те разбрах.

— Basta! — изпепеляващ гняв струеше от очите на Франческо, очи на великан в тяло на простосмъртен. — Убий и мен! Щом убиваш чедата ми! Чеда на Бога! Убиваш невинни! Убий ме де! Прати ме при Христос! И нека Бог се смили над душата ти!

— Абе я си… глей работата и млъквай! Никой никого няма да убива.

— Нали виждам с очите си! Чедата божии са мъртви.

— Виждаш — грънци! Няма им нищо и никой няма да пострада.

— Всички са мъртви — вече по-нерешително проплака Франческо, докато оглеждаше наоколо с тревога.

— Толкова са мъртви, колкото и ти. Щяхме ли да ги завързваме, ако не бяха живи? А кажи де! Оранж! Насам!

— Si Generale 51 51 Да, генерале, итал. — Бел.ред. — Оранж се приближи, заобикаляйки автомобила отзад, като не преставаше да се кръсти.

— Вади цветнокожия от колата. Сигурно е гостенин на папата.

— Той е свещеник ! Мой личен помощник!

— Айде бе? Внимателно, Оранж — обърна се той към италианеца, който измъкваше младия свещеник от автомобила. — Сложи го в храстите и поразхлаби малко яката на расото му. Ще заври с това пончо. Я, глей каква жега е.

— Значи, искате да кажете, че всичките са живи? — попита Джовани, все още учуден.

— Разбира се, че са живи — отвърна Хоукинс и даде знак на Вер да приготви Фрескобалди за размяната. Двойникът на папата седеше умислен.

— Не вярвам! Убихте ги! — упорстваше папата.

— Абе няма ли да млъкнеш! — това не бе въпрос.

— Чуй ме добре. Не знам ти как се справяш с командването, но предполагам, че можеш да различиш жив от умрял човек, нали?

— Che cosa?…

— Капитан Гри! — Макензи помаха на маскирания скандинавец, който тъкмо овързваше един свещеник на земята до първата лимузина. — Вдигни го тоя и го донеси насам!