Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

— Мак, недей! Помисли за Третата световна война!

— А ти си помисли за свободното падане, без парашут, право в чиния със спагети!

В този момент до тях достигна друг звук. Този път тревожен. От билото на хълма. От Виа Апиа Антика.

Капитаните и турците замръзнаха на местата си. Ястреба въртеше глава ту надолу към тях, ту нагоре към пътя.

Светият отец рече само:

— Carabinieri. 54 54 Карабинери, итал. полиция — Бел.ред.

Виеха полицейски сирени. Приближаваха към тях.

— Мама му стара! Не може да бъде! Какво е станало , Сам? Мамичката ти ще…

— Господи, не съм аз, Мак! Как бих могъл…

— Мисля, че малко сте се объркал, синьор — рече спокойно папа Франческо.

— Какво? Какво съм объркал?

— Кортежът трябваше да спре в едно селце — то дори и селце не е — казва се Тускабондо, на около миля след инсценираната ви отбивка.

— Исусе!

— Той е милостив, синьор генерале.

— Тия копелета сега ще плъзнат по хълмовете, по полето. Ама че се насадихме!

— И във въздуха, генерале — обади се Оранж, изпод маската му се стичаха струйки пот. — Карабинерите имат хеликоптери да те заринат. Те са pazzi 55 55 Луди, итал. — Бел.ред. във въздуха!

— Исусе Христе!

— Figlio di Santa Maria, figlio di Dio — Той е спасението, генерале.

— Абе нали ти казах да не се обаждаш?! Я, внимавай! Проверете си картите! Бързо! Гри и Бльо, преценете пътища за изтегляне Е-осем и Е-дванайсет! Предишните бяха по-бързи, но не осигуряват прикритие. Давам ви една минута! Оранж и Вер! Дайте ми Фрескобалди! Заминавайте с другите! Сам, ти оставаш тук!

Воят на сирените приближаваше. Гънейки се като сварен макарон в ръцете на Хоукинс, Фрескобалди запя още по-високо.

— Синьор — Джовани Бомбалини направи крачка към Макензи — Казахте, че държите на генералската си дума, нали така?

— Какво? А, да, разбира се. Мисля, че и с вас е така. Да си командир е голяма отговорност.

— Точно така. А истината е дясната ръка на отговорността — папата огледа още веднъж безжизнените тела на хората от кортежа му, изпънали се на тревата в удобни пози, без дори драскотина по тях. — И, естествено, съчувствие.

Ястреба не го слушаше. Крепеше Фрескобалди, трябваше да държи под око Девъро и изчакваше решението на Гри и Бльо.

— За какво ми говорите?

— Твърдите, че не желаете да ме нараните лично.

— Разбира се. Кой ще ни даде откуп за труп?

— А Фрескобалди е здрав като бик — продължи тихо да говори той, но повече на себе си, отколкото на Макензи, разглеждайки полузаспалия Гуидо. — Такъв си е той, синьор генерале. Ако се съглася да дойда с вас, без да ви създавам пречки или усложнения, така да се каже, в духа на сътрудничеството, ще ми направите ли една малка услуга? Като командир на командир.

Ястреба запремига насреща му.

— И каква е тя?

— Да драсна една бележчица, само няколко думи, естествено, на английски. И да я оставя на помощника си. Разбира се, ще можете да я прочетете преди това.

Макензи извади от вътрешния джоб на якето си боен полеви тефтер, скъса един лист, отвори херметичната химикалка и ги подаде на Франческо:

— Имате петнайсет секунди.

Папата сложи листа върху багажника на лимузината и бързо написа нещо на него. Върна го на Ястреба.

„Жив съм, нищо ми няма. С Божията благословия ще се свържа с теб така, както О’Гилигън се свързва с мен да играем шах.“

— Ако това е някакъв код, нещо много мижав ми изглежда. Няма значение, пъхни му го в джоба на черния. Хареса ми, дето си писал, че си о’кей.

Джовани изтича до помощника си, пъхна бележката под расото му и се върна при Ястреба.

— Не губете време, генерале!

— Какво?

— Пъхайте Фрескобалди в колата! Бързо! Вътре има едно куфарче. В него са ми лекарствата. Дайте ми го, ако обичате.

— Какво?

— Ако винаги така се туткате, няма да ви вземат и в курията. Къде е elicottero ?

— Хеликоптерът ли?

— Да.

— Ей там. На една поляна.

Капитаните Гри и Бльо приключиха съвещанието си. Гри му извика:

— Инструктирахме хората, генерале. Тръгваме! Среща — на Зараголо!

— Зараголо ли? — възкликна светият отец. — Летището на Монти Пренестини, нали?

— Да — отговори Ястреба и някак втренчено го загледа. — Защо? Какво има?

— Кажете им да заобиколят от север Роко Приора. Там е пълно с полиция.

— Това май се пада на изток от Фраскати…

— Да!

— Чухте го, нали, капитани! Заобикаляте Роко Приора! Хайде, чупката!

— Не! — изкрещя Сам, който хвърляше погледи към билото на хълма. — Всички сте полудели! Откачили сте! Ще ви спра! Всичките!