Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Само след секунди сигналите започнаха. Четири къси тирета с писклив звук, после още веднъж. Връзката бе чиста.

Той взе молив и се приготви да записва в тефтера кодираното съобщение от Бейрут.

Сигналите спряха, имаше пет минути да ги разшифрира. Сигналите обръщаше в цифри, цифрите — в букви, а буквите — в думи.

Когато свърши дешифровката, очите му се ококориха и просто не можеше да повярва на това, което бе записал като отговор на Ватикана.

Не можеше да бъде!

Трябва да е допуснал грешки при записването на сигналите.

Предаването започна отново. Ястреба записваше на чист лист. Внимателно. Точно.

Предаването свърши така, както и започна: с четири къси тирета с едно повторение.

Макензи постави пред себе си указанието за дешифриране. Знаеше го наизуст, но все пак така бе по-сигурно, в такива случаи не трябва да се правят грешки. Провери по няколко пъти всяко тира и всяка точка.

Всяка дума.

Нямаше грешка.

Стана невероятното.

„Относно налудничавото искане да бъдат платени под формата на дарение четиристотин милиона щатски долара, изчислени по долар на всеки член от епархиите в целия свят, известяваме, че финансовата служба на Светия престол няма намерение да обсъжда това искане. Нито каквото и да било искане на тази конкретна благотворителна организация. Светият отец се радва на превъзходно здраве и изпраща благословията си в името на Отца и Сина и Светия дух.“

Компания „Шепърд“ затвори кепенците.

Макензи Хоукинс се разхождаше по цял ден из Шато Махенфелд, пушеше пури и гледаше с празен поглед неповторимата красота на Алпите.

Сам направи баланс на авоарите на корпорацията, без да смята имуществото и техническото оборудване. От първоначално събраните четиридесет милиона, оставаха дванайсет милиона, осемстотин и десет хиляди, четиристотин тридесет и един долара и два цента.

Плюс фонд за непредвидени разходи в размер на сто и петдесет хиляди долара, които не бяха пипани.

Хич не беше лошо. Особено като се има предвид, че инвеститорите — по обясними причини — отказаха да претендират за възстановяване на загубите им. Всъщност, не искаха да си имат работа нито с компания „Шепърд“, нито с директорите й. Бяха се заклели върху Библията, „Благородството“ на Бурк, „Майн кампф“ и Корана да не влизат в контакт с никого от тази фирма.

На Франческо пък вече разрешаваха да излиза от таванския си апартамент. Към пуловера за ски той прибави и една тиролска шапка. Всички му викаха чичо Франческо.

Разхождаше си се напълно свободно, защото не проявяваше желание да ходи някъде или да прави нещо друго, освен да си бъбри с някого. Винаги някой се навърташе около него, но не за да го пази, а за да му бъде от полза. В края на краищата човекът бе над седемдесетте.

Готвачът направо го боготвореше, защото чичо Франческо прекарваше дълги часове в кухнята, помагаше в приготвянето на сосовете и отвреме-навреме се примолваше да му разрешат да извърти някоя по-специална гозба.

Помоли Ястреба за една услуга. Но Макензи категорично му отказа.

В никакъв случай! Не! Не можело да се обажда по телефона в апартамента си във Ватикана! Нямало значение, че телефонният номер е частен и че не е регистриран никъде. Телефонните разговори можели да се проследяват.

Но не и ако се предават по радио, упорстваше Франческо. Нали има радиовръзка с Рим, която трудно може да бъде засечена. Е, разбира се, че по телефона е по-лесно и по-бързо. Но и с релейката може.

Не! На чичо Франческо главата му била пълна със спагети, мозъкът му изветрявал.

Да, да! На Ястреба мозъкът май бе по-изветрял. Постигна ли някакъв напредък генералът? Нещата са в застой. Ами кардинал Кварце дали не е надделял над хората на Франческо?

Добре, но един телефонен разговор няма да промени нищо.

Но и няма да влоши нещата, не отстъпваше Франческо. Ястреба щеше да стои до радиото с ръка на копчето на предавателя и да прекъсне връзката, ако чичо Франческо се опита да каже нещо, което не трябва. Не е ли по-изгодно за генерала поне двама души да знаят, че е жив? Че измамата е вярна. Нямаше какво да се губи, защото Ястреба вече загуби. А имаше и какво да се спечели. Четиристотин милиона долара, например.

Освен това Гуидо се нуждаеше от помощ. Не че иска да критикува този човек, як като бик. Беше новак в работата и съветите на братовчеда Джовани Бомбалини можеха да са му от полза. С помощта, разбира се, на младия свещеник от Харлем.