Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

Ноар не обичаше да причинява болка на свои братя, но в този случай се налагаше. Този печен католик явно не бе успял да мине отвъд Сто тридесет и осма улица и Амстердам. Ноар стисна мекото месо между палеца е показалеца му и започна да го извива. Чернокожият свещеник изрева и освободи главата му, Ноар веднага се пресегна и го изтегли до кръста върху облегалките на предните седалки. С тъжна въздишка му нанесе саблен удар в тила. И без да губи време се залови с работата си: късаше жици и трошеше копчета наред. Дебеланкото в бяло расо — „нашият човек“ , помисли си Ноар — внимателно изтегли тялото на негъра обратно на задната седалка, като придържаше главата му, сякаш бе тежко ранен.

— Нищо му няма, чичо. Не зная при вас как е. Но аз такова нещо — никога! Баптистите държат ритъма ! Вие пък — ченгетата…

„Мръсен педераст! Само това му липсваше! И какво ли още го очакваше на римското летище «Леонардо да Винчи» — един Бог знае! Направо кошмар посред бял ден, като смяташе и това, че не бе спал цяла нощ.“

Проклетото джудже-пилот от Валтурнанче настоя самолетът му да бъде прегледан от инспектор по наркотиците! Пълна глупост! Никой не даваше и пет пари дали ще кацне самолет, натоварен с крадено злато или с недекларирани диаманти, но ако на борда има само една цигара марихуана, са готови да ти спукат гьона! Но протестите му не помогнаха, дори напротив — влошиха нещата. Инспекторът реши да го съблече и да го обискира основно.

— Per favore, signore. 46 46 Моля ви, господине., итал. — Бел.ред. Къде са ви долните дрехи? Къде сте ги оставили?… Я прегледайте още веднъж самолета!

— Ама това на нищо не прилича — крещеше Девъро. — Как може заради чифт шорти да…

— Che cosa? 47 47 Какво става?, итал. — попита с подозрение капитанът.

— Шорти, бе! — Сам очерта с ръце къде са му гащите. — Къде ще скрия…

— Ахааа — прекъсна го капитанът. — Швейцарецът от планината носи гащи до колената. С джобчета и финтифлюшки. И с много копченца. Копчетата сигурно са кухи!

— Не съм швейцарец! Американец съм! Капитанът вдигна вежди и снижи глас:

— Ахаа… Мафия, а, синьоре?

И разговорът вървеше все в този дух, докато накрая Сам не се разтовари с десет стодоларови банкноти, което пък съвпадна с края на смяната на капитана и Девъро бе освободен.

— Откъде да взема такси?

— Първо си обменете парите, синьоре. Никой шофьор на такси няма да може да ви върне ресто от стодоларова банкнота.

— Не ми останаха стотачки. Имам само по петстотин долара.

— Тогава сигурно ще повикат полиция. Такива банкноти едва ли са истински. Ще ви трябват лири.

„Ох, да ви пикая на страната“ — помисли си Сам. В никакъв случай не му трябваха нервни таксиджии и полицаи. С тях нямаше да може да се осъществи грандиозния финал с отстраняването на Ястреба.

Та така си загуби още почти час на опашката пред бюрото за обмяна на валута, само за да му кажат, че банкноти с такава номинална стойност задължително се проверяват на спектограф.

— Благодаря, синьоре — рече му след малко мустакатата служителка. — Проверихме ги на четири различни машини. Истински са. Ето ви лирите. Имате ли си празен куфар за тях?

Девет и четиридесет и пет. Имаше още време! С такси до Рим щеше да стигне за един час, дори движението да е натоварено. После вероятно ще му трябва още половин час да стигне до южните предградия, откъдето да поеме по Виа Апиа.

Не повече от двайсет минути по Виа Апиа и щеше да е там. Щеше да разпознае мястото по знаците, които успяваше да зърне по време на маневрите. Щеше да стигне в „Нулевата зона“ половин час преди началото на акцията!

Ще спре Ястреба, ще предотврати Третата световна война, ще отърве доживотния затвор и ще се прибере в Бостън с истинска швейцарска банкова сметка!

Мама му стара! Ако имаше две пури, щеше да ги запали едновременно!

Изтича през чакалнята към изхода, над който думата „такси“ беше изписана на три езика. Но щом изскочи на циментовата площадка, дъхът му секна.

Цялото свободно пространство пред аерогарата бе задръстено от коли, натоварени с багаж. Шофьорите се бяха скупчили на групички и така гневно разговаряха помежду си, сякаш подготвяха бунт.

Сам се приближи до един турист:

— Какво става?

— Стачка обявиха, тяхната мамка жабарска!

Сам се дръпна настрани. Джобовете му бяха нафрашкани с няколко милиона лири. Все на някой от паркингите ще намери човек, който да го качи.

Намери го. В единайсет без двайсет. И му предложи пари. Колкото по-бързо кара, толкова повече хилядарки щеше да получи. Мъжът се съгласи.