Робърт Лъдлъм - Пътят към Гандолфо

— Господи, Боже мой! Това е кувейтски енцефалит — викаше им той. — Видях го преди пет седмици в алжирската пустиня. Мамка им на тия манафи мръсни! Прихванал съм го от тях! Олеле, майко мила! Какво ще правя сега? Ташаците се подуват като баскетболни топки, само че стават по-тежки! Ох, не ми се мисли! Трябва да отида на лекар! Повикайте ми лекар!

— Никакъв лекар! Никакви контакти с външния свят, докато не се върне господарят на Махенфелд — Рудолф бе несломим.

— Тогава се пазете — плашеше ги Сам. — Заразно е!

И след това предупреждение припадна, стиснал с две ръце карантиите си в шортите. Съвсем объркани, Рудолф и Безименния без да искат се отдръпнаха до стената на гостната. Сам се посъвзе малко, но все още превит се завлачи нагоре по стълбите. За да посрещне своя Създател в мир и с подути ташаци.

Рудолф и Безименния го следваха до стаята му на почтено разстояние и изчакаха да затвори вратата. След малко я пооткрехна и забеляза пазачите си далеч в дъното на коридора. Бяха увили лицата си с кърпи и пръскаха наоколо с дезинфекциращ препарат.

Пътят беше чист! За хубаво, хитричко измъкване от Махенфелд!

Лилиан и двамата й помощници трябваше да откарат лимузините към някакво летище на юг. Дочу как Ястреба обясняваше на бившата си съпруга, трета по ред, откъде да минат. Стигало се за четири часа и било много важно да остави колите на някакъв път край западната писта на летището.

Летище ли?!

Ами, да! Самолет! До Рим можеше да стигне със самолет. И дори да не искат да го вземат, имаше телефони, имаше радио…

Планът му изведнъж се избистри. Ще се вмъкна в багажника на втората кола, която щеше да кара един от мъжете. Нищо работа бе да блокира ключалката на задния капак, докато се сбогуваше с Лилиан и й помагаше да натовари куфарите си.

Щом пазачите му потънаха в аерозолни облаци от дезинфекциращ спрей, Сам завърза един за друг три чаршафа, смъкна се по тях на земята, изтича до лимузината, паркирана на алеята, и се намъкна в багажника й.

Като се настани вътре, уви чаршафите около тялото си, щастлив, че не се сетиха да му вземат шортите, и зачака. Разчиташе на природните нужди да му помогнат да изпълни плана си и не се излъга в очакванията си.

Лимузините изфучаха през портала и започна едно пътуване — не ти е работа. Три часа и половина се изкачваха, спускаха, подмятаха, пропадаха и клатушкаха из швейцарските планински пътища. Накрая Сам чу желаното припряно изсвирване на клаксона. От другия автомобил му отговориха със същия сигнал. Колата намали и спря. Шофьорът изскочи бързо навън. Девъро чуваше стъпките му. След миг чу онова специфично плющене на струя, което не можеше да сбърка с никой друг звук.

Отвори багажника, измъкна се навън и халоса пикаещия швейцарец с един гаечен ключ.

За нула време свали от него панталоните, якето, ризата и обувките. Навлече само панталоните и якето — това бе достатъчно, за да изглежда като другия в тъмнината на нощта — и скочи на мястото на шофьора. Натисна клаксона два пъти, което бе сигнал, че могат да продължат.

Лилиан му свирна в отговор и веднага потегли.

На летището във Валтурнанче (така пишеше на табелата) можеше да има проблеми, но това бързо бе компенсирано с огромната сума пари, която Сам намери в джоба на якето. Пет хиляди долара. Американски! Ястреба май им бе дал хонорари.

Това за миг само роди нов план в главата на Девъро. Невероятен, жесток финал!

Имаше начин да спре Ястреба, без помощта на полицията! Без намесата на властите! Ще го спре най-хладнокръвно, ще разбие операция „Нулева зона“ и ще разформирова бригадата му — и всичко това наведнъж. Без разстрели, палачи или доживотни присъди! Разкошен план! Без грешка, ти казвам!

При западната писта на летището пътят правеше голям завой. Сам намали скоростта и щом предната кола се скри зад завоя, той спря, изключи двигателя, грабна ризата и обувките, изскочи навън и се свря в гората.

Така почака известно време да се случи неизбежното. Колата на Лилиан се връщаше на заден ход. Двамата с придружителя излязоха и хукнаха назад към изоставената лимузина.

— Това минава всякакви граници! — възмущаваше се тя. — В последния момент се измъкна това копеле неблагодарно! А Мак му даде пари. Ама какво се учудвам и аз? Хванало го е шубето. Хайде, качвай се. Почти стигнахме.

Час по-късно, навлечен с кожено яке и с панталони с няколко номера по-широки от необходимото, Девъро брои две хиляди и петстотин долара на един онемял пилот, който не можеше да повярва, че този изпадняк ще има пари да плати за спешен, нередовен полет до Рим. Сам си го избра тоя пилот, като гледаше да е някой по-дребен и по-хилав от него. Обикновено на такива сделки се навиваха хора със съмнителен морал.