Робърт Лъдлъм - Самоличността на Борн

— Бихте ли отворили прозореца, ако обичате. Тук е ужасно задушно.

— Съжалявам, мис — отвърна цивилният агент. — Мога само да включа климатичната инсталация.

Вратите и прозорците се управляваха с бутони, които единствен шофьорът можеше да натиска. Мари бе в саркофаг от стъкло и метал на обляна от слънце улица с три платна.

— Не вярвам на нито една дума! — заяви Конклин, куцукайки нервно през стаята и обратно до прозореца. Наведе се през стоманения перваз, погледна навън, с лява ръка пред лицето, като гризеше ставата на показалеца си. — На нито една проклета думичка!

— Не искаш да повярваш, Алекс — възпротиви се Крофорд. — Обяснението е толкова просто. Всичко си е на мястото и е далеч по-просто.

— Ти не си чул този запис. Не си чул и Вилие!

— Да, но чух момичето; и тя ми беше достатъчна. Каза, че ние не сме искали да го изслушаме… ти не си искал.

— Тогава тя лъже! — Конклин се обърна с трудност. — Господи, ами разбира се, че лъже! И защо не? Тя е негово момиче. И ще направи всичко възможно, за да го отърве от полагаемото му се възмездие.

— Не си прав и много добре го съзнаваш. Самият факт, че той е тук, доказва, че не си прав и че аз също не съм бил прав да приема всичко, което ти ми наговори.

Конклин се задъха и дясната му ръка потрепери, докато хващаше патерицата си.

— Може… може ние, може… — не довърши изречението си, а вместо това погледна Крофорд безпомощно.

— … трябваше да оставим нещата такива, каквито са, така ли? — попита тихо военният. — Ти си уморен, Алекс. Не си спал няколко дена; изтощен си. Смятай, че не съм чул какво ми разказа.

— Не! — Човекът от ЦРУ тръсна глава със затворени очи, лицето му отразяваше дълбокото му отвращение. — Не, ти не си го чул и аз не съм го казал. Просто ми се щеше да знам откъде да започна, по дяволите.

— Аз знам — каза Крофорд, отиде до вратата и я отвори. — Влезте, ако обичате.

Набитият мъж влезе и хвърли поглед към пушката, облегната на стената. После изгледа въпросително и двамата мъже.

— Какво има?

— Упражнението се отменя — каза Крофорд. — Мисля, че вече ви е ясно.

— Какво упражнение? Бях нает да охранявам. — Стрелецът погледна към Алекс. — Имате предвид, че вече не се нуждаете от охрана ли, сър?

— Много добре знаеш какво точно имам предвид — изрече рязко Конклин. — Всички сигнали се отменят, както и всички условия.

— Какви условия? Не знам нищо за никакви условия. Условията на моето наемане са съвсем ясни. Аз ви охранявам, сър.

— Хубаво, добре — каза Крофорд. — Сега трябва да разберем кой още го охранява там отвън.

— Кой още къде?

— Извън тази стая и този апартамент. В други стаи, на улицата и в коли, което също е възможно. Трябва да ни кажеш.

Набитият мъж отиде при пушката си и я взе.

— Боя се, че ме разбирате погрешно, джентълмени. Бях нает индивидуално. Ако са наели и други, аз нямам нищо общо с тях.

— Но ти ги познаваш! — изкрещя Конклин. — Кои са те? Къде са?

— Нямам понятие… сър. — Любезният убиец вече държеше пушката си в дясната ръка с дулото към пода. Повдигна я само на сантиметри, не повече от петнайсет, с едва доловимо движение. — Ако услугите ми не са необходими повече, ще тръгвам.

— Можеш да се свържеш с тях — прекъсна го генералът. — Ще заплатим щедро.

— Вече ми бе платено достатъчно щедро, сър. Няма да е хубаво да взема пари за услуга, която не мога да извърша. Безсмислено е да продължаваме.

— Там вън е изложен на риск животът на един човек! — изкрещя Конклин.

— Не желая да го заменя с моя — каза стрелецът, излизайки през вратата с още по-високо вдигнато оръжие. — Довиждане, джентълмени.

— Исусе! — изрева Алекс, извръщайки се отново към прозореца, като подпря бастуна си на радиатора. — Сега какво ще правим?

— Дай да започнем с това да разкараш транспортната компания. Не знам какво място е заемала тя в стратегията ти, но за момента представлява само допълнително усложнение.

— Не мога. Опитах се. Нямам нищо общо с тази работа. От Агенцията са решили да оберат всичко, след като махнахме оборудването миналата седмица. Видели, че е затворено, и казали на помощните служби да ни изхвърлят оттам.

— Възможно най-бързо, нали — кимна Крофорд. — Монаха се е подписал за оборудването; това освобождава Агенцията от отговорност. Има го черно на бяло в досието му.

— Нямаше да е лошо да разполагаме с двайсет и четири часа. Сега не знам дали имаме двайсет и четири минути.

— Тази къща все още ни е необходима. Ще последва разследване от Сената. Закрито, надявам се… Блокирай улицата.