Робърт Лъдлъм - Самоличността на Борн

Писък и глухо, смъртоносно свистене на куршум. Нещо леденостудено прониза лявата гръд на Борн, куршумът заседна някъде около ключицата му. Агонизирайки, той отскочи, хвърли се отново и блъсна убиеца с пистолета в стената. Онзи се удари в нещо остро. Карлос отскочи и стреля с дива ярост още два пъти. Джейсън се хвърли вляво и успя най-сетне да освободи пистолета си. Насочи го към шума в мрака. Стреля. Експлозията беше оглушаваща и безполезна. Чу как вратата се затръшна — убиецът се бе измъкнал в коридора.

Борн запълзя към вратата, опитвайки се да си поеме въздух. Достигна я, но инстинктът му подсказа да стои встрани и да удари силно с юмрук долната й част. Това, което последва, беше истински кошмар. Бърз автоматичен откос разцепи вратата на трески и по цялата стая се разлетяха парчета дърво. В мига, когато стрелбата свърши, Джейсън вдигна пистолета си и стреля по диагонал навън; откосът се повтори. Борн се отдръпна и се прилепи до стената; стрелбата секна и той стреля отново. Сега двамата мъже се намираха на сантиметри един от друг и от всичко на света най-много желаеха да се убият взаимно. Каин вместо Чарли и Делта вместо Каин. Намери Карлос. Хвани Карлос. Убий Карлос!

Ето че вече не бяха на сантиметри един от друг. Джейсън чу отдалечаващи се стъпки, а след това и звуците на клатещия се парапет, по който някой се спускаше. Карлос се беше втурнал надолу; мръсната свиня търсеше подкрепа; беше ранен. Борн изтри кръвта от лицето си и от гърлото си и застана пред това, което беше останало от вратата. Отвори я и пристъпи в тесния коридор към най-горната част на мрачните стълби. Изведнъж чу викове отдолу.

— К’во пра’ите, бе хора? Пит! Пит!

Два изстрела пронизаха въздуха.

— Джоуи! Джоуи!

Чу се само един изстрел; някъде долу на пода се строполиха тела.

— Христе! Христе и ти, Света Богородице!

Още два изстрела, последвани от приглушения вик на смъртта. Падна убит и трети човек.

Какво беше казал третият? Двама многознайковци и четирима бабанковци. Фургонът е бил докаран тук от Карлос! Убиецът беше довел със себе си и двамата помощници — първите трима бабанковци от бранша. Трима мъже, всеки от които въоръжен. А той, Джейсън, беше сам с един пистолет. Приклещен на най-горния етаж в кафявата къща. Но все пак Карлос беше вътре. Вътре. Ако успееше да се измъкне от тук, Карлос щеше да се окаже приклещеният! Ако успееше да се измъкне. Навън!

В края на коридора имаше прозорец, прикрит с черен транспарант. Джейсън тръгна към него, залитайки и препъвайки се. Държеше се за врата и го притискаше с рамо, за да отвлече съзнанието си от болката в гърдите. Отмахна транспаранта от поставката му; прозорецът беше малък, от дебело стъкло, на сини и пурпурни многоъгълници. Беше нечупливо, а рамката стоеше стабилно на мястото си — невъзможно бе да отчупи и късче от този прозорец. А след това гледката на Седемдесет и първа улица привлече погледа му. Фургонът си беше отишъл! Някой трябваше да го е откарал… един от хората на Карлос! Оставаха двама. Двама, а не трима. А той се намираше на висока позиция; високата позиция винаги дава някакви предимства.

Гримасничейки, полупревит, Борн се запъти към първата врата отляво; тя се падаше успоредно на най-горната част на стълбите. Отвори я и влезе. Според това, което виждаше, се намираше в най-обикновена спалня с лампи, тежка мебел и картини по стените. Той сграбчи най-близката лампа, изтръгна шнура й от стената и я отнесе до парапета. Вдигна я високо и я захвърли долу, отстъпвайки крачка назад, докато металът и стъклото се трошаха долу. Последва откос; куршумите се забиха в тавана и прорязаха пътека в мазилката. Джейсън изкрещя, след това остави крясъка си да премине във вик, а викът в продължителен отчаян вой, който постепенно заглъхна. Приближи се до парапета. Сега изчакваше. В пълно мълчание.

Номерът мина. Дочу бавни предпазливи стъпки; преди малко убиецът се бе приютил на площадката на първия етаж. Стъпките приближаваха и ставаха все по-ясни, на стената се появи сянка. Сега. Борн изскочи от скривалището си и даде четири поредни изстрела към фигурата на стълбището. Дупки от куршуми и бликаща кръв се появиха диагонално върху яката на дрехата му. Убиецът се извърна, изрева от ярост и болка, тялото му се огъна и се затъркаля по стълбите, докато накрая спря, проснато с лице нагоре върху последните три стъпала. В ръцете му имаше автомат с каишка и патрондаш.

Сега. Джейсън дотича до ръба на площадката, като се придържаше за парапета, опитвайки се да запази остатъците от равновесието си. Не биваше да пропуска момента, защото можеше да не настъпи втори такъв. Ако трябваше да стигне до първия етаж, то сега бе моментът, непосредствено след смъртта на войника. Борн разбра, че е войник, още докато се навеждаше над мъртвото тяло; не беше Карлос. Мъжът беше висок, със светла, почти бяла кожа, със скандинавски черти, в краен случай северноевропейски, но в никакъв случай латиноамерикански.