Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Бен обхвана таза й и я повдигна по-високо. Тя инстинктивно обви бедрата си около кръста му. Той жадно пое с устни зърното на гърдата й и езикът му се застрелка в бесни кръгове около него. Джилиън извика, обезумяла от възбуда. Кръвта кипеше в жилите й.

Той започна бавно да я спуска върху твърдия си пенис. Докосна нежната й плът и тя изстена, отваряйки широко очи. Погледът й потъна в неговия. Дъждът се стичаше по лицата им, по телата им. По черните му мигли бяха накацали водни капчици, зениците му бяха разширени, а синьото на ирисите му бе станало кобалтово като океана.

— Погледни надолу — дрезгаво прошепна той. — Виж как влиза.

Трепереща от почти болезнено желание, Джилиън сведе поглед надолу. Издутата главичка пулсираше, тъмночервена от възбуда. Дебели, синкави вени се виеха по твърдия член. Бен я притисна надолу и главата проникна във влажния отвор. Често бе изпитвала това усещане през последните няколко дни, но то отново и отново я разтърсваше. Топлината му я изгаряше. Тя постепенно слизаше по-надолу, членът му я разпъваше до краен предел, изпълваше я изцяло. Усещаше как главата му докосва входа на утробата й. Наблюдаваше как възбудената му плът прониква в нея, усещаше го вътре в себе си. След миг я заля вълната на оргазма. Бен притисна към себе си конвулсивно гърчещото се тяло на Джилиън и прошепна:

— Искам да го почувствам отново.

След това хвана здраво ханша й и започна бързо да го движи нагоре-надолу. Беше разкрачил широко крака, за да пази равновесие. Усещането беше невероятно, той стисна зъби и отметна глава назад. Всеки път, щом членът му проникнеше в меката й плът, цялото му тяло потръпваше от удоволствие. Пороят продължаваше да се излива върху тях.

Джилиън се вкопчи в него. Започна да стене, защото всеки тласък усилваше сладката агония.

— Моля те — почти беззвучно шепнеха устните й. — Моля те!

— Не още, скъпа — простена той. — Не още. Толкова е хубаво!

Цялото й тяло гореше в огън, въпреки че въздухът бе свеж и прохладен. Тя се бореше с него, опитваше се да го отблъсне, защото не издържаше повече, но беше безсилна срещу желязната сила на това мускулесто тяло. Бен триумфално се усмихна.

Слънцето проби през облаците и окъпа полянката в светлина, макар че все още ръмеше. Сякаш се намираха във вътрешността на огромен диамант. Тя го целуваше страстно и притискаше тялото си към него.

Пръстите му потънаха в цепката на закръгления й задник. Той изруга, усещайки, че неизбежната кулминация наближава. Още няколко неистови тласъка и Джилиън извика със сетни сили. Пулсиращите й вътрешни мускули го обхванаха здраво, той отметна назад глава и с дивашки вик изля семето си в дълбините й.

Краката му трепереха. Имаше чувството, че всеки момент ще се стовари на земята. Джилиън висеше неподвижно в ръцете му, главата й бе склонена на рамото му, а краката й все още обгръщаха кръста му. Слънчевата светлина бе ослепителна. Бурята премина и дъждът спря: единственият звук, който нарушаваше възцарилата се тишина бе ромоленето на капките, стичащи се по листата.

След минута Джилиън прошепна:

— От нас излиза пара.

От цялата гора излизаше пара, влагата на облаци се издигаше към небосвода. Бели струйки се кълбяха около разгорещените им тела. Той все още я държеше в обятията си, а тя се чувстваше безкрайно щастлива.

— Не мога да мръдна — прошепна Бен, заровил лице в мократа й коса. — Ако мръдна, ще падна.

Тя се изкикоти.

— Много смешно, няма що!

Той лениво я погали по задника.

— Е, аз ще гледам да падна върху теб.

Дишането им постепенно се успокои. На Джилиън й се доспа.

— Ако успея да се задържа на крака, ще можеш ли да слезеш?

— Може би.

— Какви са шансовете?

— Едно към едно.

— Имаш предвид че или ще можеш или няма да можеш?

— Точно така.

— Ако не успееш, ще трябва да направим още една серия.

Той сигурно можеше, но Джилиън не вярваше, че ще издържи. Не си спомняше да се е чувствала толкова преситена през живота си. Искаше да се сгуши някъде и да се наспи. Неохотно плъзна краката си надолу, разделяйки телата им.

Бен внимателно я постави на земята, като я придържаше, докато не се убеди, че тя може да се държи на краката си. За миг тя залитна към него; сетне плътно прегърнати се отправиха към палатката. Не искаше да се откъсва от нея дори за минута. Все още бе леко зашеметен от буйния прилив на страст; не му се вярваше, че са достигнали подобни невероятни висини на насладата.

Изсушиха се с ръце, доколкото можаха. Той разпъна носната си кърпичка под един храст, за да събере капките и я подаде на Джилиън да се избърше. Въздухът се загря и когато започнаха да се обличат, телата им бяха почти сухи.