Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

— Много ти отива това бебе — подметна той и погъделичка детето по крака.

Тя му се усмихна с най-прелестната си усмивка.

— Много се радвам, че мислиш така, защото хапчетата ми останаха в Каменния град. — Не си направи труда да му каже, че цикълът й бе към края си, така че вероятността за зачеване бе твърде малка. Мензисът й щеше да дойде всеки момент и тя се надяваше дотогава да стигнат до лодките.

За най-голямо нейно учудване Бен само я изгледа продължително, а не изпадна в паника, както бе предположила.

— Искаш да кажеш, че би могла да имаш дете от мен?

Усмивката напусна устните й и някаква вътрешна светлина осени лицето й, когато тя погледна първо към гукащото, ритащо същество в скута си, а сетне към Бен.

— Ще говорим за това, чак след като се случи.

Бен кимна и смени темата.

— Тази вечер ще преспим тук. Не бих искал да губим време, но индианците са много гостоприемни към нас и не ми се ще да ги обиждаме. Докато им гостуваме, сме в безопасност.

— Ами ако Кейтс и Дутра стигнат до лодките преди нас?

— Вождът каза, че утре ще ни отведе с още няколко воини до реката. Намираме се по-близо до нея, отколкото предполагах. Мисля, че лесно ще открием мястото, защото те сигурно са ни забелязали още при пристигането. Разказах им какво сме преживели и че сме преследвани от мъже, които искат да ни убият. Вождът Дата Даза обеща, че ще ни пазят, докато потеглим надолу по реката. Сетне ще се оправим и сами.

— Доколкото можем.

— Да-а. Но засега се налага да останем тук. За сметка на това ще можем да се измием с техния сапун и да си изперем дрехите.

— Какво ще облечем, докато дрехите съхнат? — попита тя.

В очите му грейнаха дяволитите пламъчета.

— Това, което обличат индианците.

Бен може би си въобразяваше, че ще й стане неудобно, тя щеше да му покаже, че греши. Професията й я бе научила да се нагажда към всякакви културни форми. В приповдигнато настроение Джилиън се отправи заедно с индианките към добре прикритото в джунглата езерце, където те плуваха ежедневно, съблече се за втори път през този ден и се гмурна във водата. След няма и пет минути се появи едно дете, което носеше до болка познато вързопче: дрехите на Бен. Хитрецът му с хитрец! Какъв подъл начин бе измислил, за да я накара да му изпере дрехите. Знаеше, че Джилиън няма да може да му откаже пред цялото село. Индианците щяха да бъдат твърде шокирани, защото според нормите на тяхната култура всеки член на племето от двата пола има определени задължения, които трябва да изпълнява безпрекословно.

Преди да пристъпи към прането, Джилиън реши да се изкъпе с полутечния ароматен бледо зеленикав сапун, който й дадоха индианките. Той се пенеше лесно и тя с удоволствие натри цялото си тяло. Усещането за чистота бе неповторимо.

Сетне изпра дрехите и когато излязоха от езерцето, една приятелски настроена млада жена на име Алсида й даде нещо подобно на балсам за коса, ухаещ на свежи цветя. Джилиън го втри в косите си и ги разреса с голям дървен гребен.

Сетне облече мънистената фуста, която изобщо не покриваше задните й части, тъй като се състоеше от тесен колан, на който бяха окачени няколко наниза. Тъй като всички жени носеха същото облекло, тя не се чувстваше разголена и засрамена, както би могло да се очаква. Може би харесваше голотата повече, отколкото бе предполагала, но също така изпитваше голямо задоволство при мисълта какъв ефект ще окаже оскъдният й тоалет върху нахакания Бен Луис. Щеше да му отмъсти за подлия начин, по който й бе пробутал мръсните си дрехи.

Мъжете от племето вероятно нямаше да обърнат никакво внимание на голото й тяло, впечатление можеше да им направи единствено бледата й кожа, ала Бен щеше да бъде съкрушен. Той се мъчеше да не се зазяпва по индианките, за да не засегне гостоприемните си домакини, но не би могъл да не спре погледа си върху Джилиън. Триумфът й щеше да бъде пълен.

Докато вървяха към молоката, тя осъзна, че й харесва да е гола. Влагата и горещината я измъчваха много по-малко; до този миг не бе долавяла нежния полъх, който се носеше във въздуха, а сега кожата й се радваше на копринената му ласка. Зърната на гърдите й щръкнаха.

Точно така изглеждаше Джилиън, когато се появи заедно с жените на полянката пред молоката и Бен Луис се вторачи в нея. Сякаш някой му нанесе страхотен удар в червата и едва не го събори на земята. Изгаряха го две еднакво силни желания: първото — да я наметне с едно одеяло и да скрие голотата й от всички мъжки погледи и второто — да се хвърли върху нея.