Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Последното желание му причини доста голямо неудобство, тъй като усуканата препаска притискаше твърдия му член.

Не можеше да откъсне поглед от нея. Бледата й кожа сияеше със златисти отблясъци, тя изпъкваше като камея сред тъмнокожите индианки. Гладките, силни мускули на прекрасното й тяло се очертаваха при всяко движение. Джилиън бе стройна, но не и кльощава; фигурата й не беше тънка като на манекенките, които Бен наричаше „кокалести“. Тя по-скоро бе стегната, с достатъчно плът, придаваща й онази женственост, която Бен толкова много харесваше. При вида на закръглените й, щръкнали гърди с твърди розови зърна устата му се напълни със слюнка. Извивката на задника й го зашемети, а люлеенето на бедрата й прикова погледа му като магнит. Той се вторачи в поклащащите се мъниста, мъчейки се да надникне зад тях, жаден да хвърли поне един поглед на влажната й цепка.

Изведнъж осъзна пълната й невъзмутимост и побесня яд. Как така смееше да се разхожда гола пред толкова много мъже? Дори веднъж не погледна към него, все едно, го няма и това го раздразни още повече. Никога не бе явявал собственическо чувство към жените и сега силата на примитивната му реакция го свари неподготвен. Тя беше негова, само негова. Никой друг мъж нямаше право да вижда голотата й.

Най-сетне тя погледна към него и го дари с ангелска усмивка, която го изкара от кожата му. Щом Джилиън изглеждаше толкова нежна и невинна, значи бе замислила нещо; сияйната усмивка вещаеше сериозни проблеми за Бен. Изведнъж се досети, че в основата на цялата работа е прането на дрехите му. Сигурно ги е нарязала на парчета или пък ги е поръсила с нещо, от което ще го засърби цялото тяло. Не, не е това, Джилиън знаеше, че му е все едно дали е гол или облечен — и препаската му стигаше. Не, тя е измислила някакъв дяволски план, за да го съсипе — по дяволите, сигурно няма да му бутне!

Не, това изобщо не беше честно. Бен стоеше неподвижен и кипеше от яд. Защо природата се е разпоредила така, че тези дяволски създания — жените, неудържимо привличат мъжете, а не се е погрижила и за обратния ефект? Малко да сгрешиш, леко да се подхлъзнеш и ето те веднага вадят големия патлак. Опират носове в тавана, обръщат ти гръб и работата става ясна: лишен си от секс, докато не се покаеш и не се извиниш. Бен нямаше да търпи Джилиън а му се налага, ала в сърцето му се прокрадна паника. Сериозно се замисли дали да не се хвърли в краката й и да е се извини преди падането на нощта.

Май нямаше да се оправи толкова лесно. Изруга се наум за блестящата идея да й изпрати мръсните си дрехи по такъв начин, че тя да не може да му откаже, защото уважаваше порядките на домакините им. Щеше да го отхвърли тази вечер, колкото и да й се извиняваше.

Дата го смушка с лакът, Бен се извърна и срещна развеселения му поглед.

— Това нова жена ли ти е? — попита го вождът, сочейки издутината в препаската. Индианецът правилно предполагаше, че отскоро е с Джилиън, иначе реакцията му нямаше да бъде толкова бурна.

Бен тежко преглътна.

— Да, нова е.

— Сигурно ще иска да се поразходите малко.

Съмнявам се, тъжно си помисли Бен.

Дата отново го смушка.

— Иди да я питаш — предложи му той. — Откъде знаеш, че не иска, след като не си я питал?

Малката хитруша много добре знаеше какво иска Бен, ама се правеше на интересна. Той неохотно тръгна към нея. Не го топлеше обстоятелството, че всички жени, покрай които мина, хвърляха по един поглед към издутата му препаска, сетне се извръщаха.

Джилиън го погледна в очите със същата ангелска усмивка.

— Хайде да се поразходим — предложи й той.

Тя също смъкна погледа си надолу с напълно невинен израз.

— От пет дни непрекъснато се разхождаме — прошепна тя. — Искам да си почина малко, след като изпрах дрехите ни — добави и кимна към проснатото пране.

Искаше му се да изстене високо.

— Няма защо да ме наказваш заради това.

Очите й бяха като бездънни зелени езера.

— Изобщо не възнамерявам да те наказвам.

— Знаех си — тихо рече той. — По дяволите, Джилиън, не мислиш ли, че прекаляваш? Знам, че не постъпих съвсем честно, но нямах друг избор. Мъжете тук не перат. Щяха да ме гледат като треснати, ако бях тръгнал да си пера дрехите.

— Знам — отвърна тя.

— Наистина ли?

— Наистина.

Той си пое дълбоко дъх.

— Тогава защо не искаш да се поразходиш с мен?

— Не искам.

— Защо?

Тя все още се усмихваше с най-нежната усмивка на земята.

— Защото ти може и да си прав, но аз пазя вратите към рая.