Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Не й оставаше нищо друго, освен да се качи на самолета и да се прибере у дома. Може би Бен щеше да я целуне за сбогом и да я потупа по задника, а може би нямаше дори да дойде да я изпрати. Мъж като него можеше да притежава всички жени на света, откъде-накъде щеше да й отдаде цялото си внимание. Сега бяха заедно и той изгаряше от страст, но щом се върнеха в Манаус, всичко щеше да се промени. Нямаме право да го упреква: още от пръв поглед бе прозряла истинската му природа. Не биваше да му се сърди, тъй като той не би могъл да се промени.

Просто трябваше да му се радва, докогато може. Мъж като Бен се среща веднъж в живота. Подобна страстна натура профучава като тайфун и помита всичко подире си. Животът й не бе сив и скучен, ала откакто бе срещнала Бен, имаше усещането, че седи върху бълващ лава вулкан. Беше невероятно интересно и вълнуващо, само че колко дълго щеше да трае?

Когато се завърнеше към действителността, трябваше да реши с какво да се заеме. Нямаше никакви шансове за напредък във фондацията „Фрост“, а и не можеше да забрави обидния начин, по който се бяха отнесли към нея. Нямаше намерение да изоставя археологията, защото бе влюбена в нея. Може би щеше да си потърси преподавателско място в някой университет, макар че това не я привличаше. Предпочиташе действието. Ала всичко това принадлежеше на бъдещето; все още се намираха с Бен в джунглата и от всички страни ги грозяха опасности.

На петия ден тътенът на гръмотевиците застави Бен да спре и да повдигне глава.

— Май днес потопът ще се излее точно върху нас — заяви той. — Да потърсим някое открито местенце и да вземем по един душ. Ще опънем палатката и ще струпаме дрехите си вътре, за да не се намокрят.

Джилиън сбърчи нос.

— Какво като се намокрят? — Всяка сутрин, докато се обличаше, изтръпваше от погнуса, защото дрехите им бяха ужасно мръсни. На няколко пъти бе имала възможност да изпере бельото си, иначе кошмарът щеше да бъде пълен.

Той я изгледа с познатия присмехулен поглед.

— Утре или най-късно вдругиден ще стигнем до лодките. Тогава ще можеш да опереш дрехите. Представи си само как лежим голи на палубата, докато дрехите ни съхнат.

— И твоите дрехи ли ще трябва да пера? — невинно попита тя.

Той я измери с поглед, изпълнен с надежда, сетне въздъхна тежко.

— Мисля, че не.

Намериха открито местенце, където едно паднало дърво бе разкъсало гъстия растителен покров. Дървото щеше бързо да се разложи и нови растения щяха да запълнят пролуката, ала засега слънцето и дъждът свободно преминаваха през нея.

Бен опъна палатката, сетна разчисти избуялите филизи. Тътенът на гръмотевиците неумолимо приближаваше, а през пролуката започна да навява хладен ветрец. Обитателите на горския свят надаваха тревожни крясъци и сновяха в търсене на убежище.

Бен и Джилиън се съблякоха, скриха дрехите си в палатката и излязоха на откритото място, точно когато закапаха първите тежки дъждовни капки. Те забарабаниха по кожата на Джилиън учудващо силно и тя подскочи от изненада. В следващия миг небесата се разтвориха и потопът се изля върху главите им. Плътната дъждовна завеса ги обгърна.

Сякаш се намираха под водопад. Дъждът шибаше тялото й, кожата й тръпнеше. Джилиън повдигна главата си нагоре и стисна клепачи, усещайки как водните струи мият косата й. О, как жадуваше за едно парче сапун! Това бе най-освежаващият дъжд на света, плющящ и силен. Зърната на гърдите й настръхнаха от хладните водни струи.

Овладя я усещане за невероятна свобода, за покоряваща красота. Бе изпитала нещо подобно, когато наблюдаваше как Бен се къпе под водопада като съвършен античен бог. Стоеше гола насред най-голямата дъждовна гора в света и жизнената сила на необятната джунгла се изливаше от небесата върху й. Вятърът извиваше стволовете на дърветата; блесна светкавица, след нея отекна и гърмът, пое го ехото. Вършеха нещо опасно: всички обитатели на джунглата се бяха скрили от проливния дъжд. Беше страшно възбуждащо, идеше й да крещи от радост. Тя протегна ръцете си нагоре, за да почувства дъжда с всеки сантиметър от тялото си. Помисли си, че никоя баня на света, дори и най-луксозната, не можеше да се сравни с тази.

Изведнъж Бен се озова до нея. Възбуденият му стон заглуши тътена на гръмотевиците. Той я обгърна толкова плътно с ръце, че тя не можеше да си поеме дъх и я повдигна, впивайки устни в нейните. Със затворени очи тя се вкопчи в раменете му, забивайки нокти в гладката му, хладна кожа. Голите им тела в миг се затоплиха от докосването.