Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

— Мисля, че ще дойдеш — прошепна тя.

Той беше изгубил нишката на разговора.

— Къде да дойда?

— С мен в палатката.

Бен се ухили. Взе ръката й и я плъзна надолу към издутината в панталона си.

— Ти как мислиш?

Джилиън се притисна още по-силно към него, трепереща от очакване. Цял ден жадуваше за ласките му, но нямаше начин — чакаше ги път. Краката й омекнаха при мисълта, че скоро ще почувства силните тласъци на члена му.

— Може би въпросът ми не е бил достатъчно ясен.

— И двамата много добре знаем какво искаме — дрезгаво прошепна той и жадно я целуна.

Тя пропълзя в палатката, докато той гасеше огъня. Когато Бен влезе при нея, Джилиън вече се беше съблякла. Остави фенерчето да свети, докато Бен сваляше дрехите си, за да се наслаждава на мускулестото му тяло. Той попи с поглед картината на голотата й, сетне със съжаление угаси светлината и се притисна до нея. Топлият пашкул на мрака ги погълна.

Дните и нощите следваха обичайния си ход, макар че думата „обичаен“ едва ли можеше да изрази нещо толкова необикновено. Вървяха по цял ден и се хранеха в движение. Бен почти не я докосваше през деня, но тя го разбираше, защото също се чувстваше много подтисната: сутрин с нежелание напускаше палатката, а вечер се опитваше да забрави надвисналата опасност, отдавайки се изцяло на ласките му.

Понякога, обезумяла от удоволствие, забравяше коя е и къде е. Всичките безочливи, нагли забележки, с които Бен я бе дразнил и ядосвал през последните седмици, излязоха истина. Издръжливостта му в леглото бе невероятна, той не познаваше значението на думата „задръжки“, защото не притежаваше такива. В зависимост от настроението си, я любеше грубо, притискаше я с цялата си тежест към земята и се смееше на опитите й да му се възпротиви; яздеше я в бърз, неумолим ритъм, а тя трепереше от възбуда и оргазмите й следваха един след друг. Понякога той бе игрив като голям котарак. Като тигър, стаил силата си. Тогава се изтягаше по гръб като паша и я оставяше да се забавлява с него, както си иска.

Бен беше невероятен любовник. Преди често изглеждаше вбесен и ядосан, защото тя непрекъснато го отблъскваше. Сега и тя се питаше как е могла да му устои толкова дълго. Обясняваше си го единствено с обстоятелството, че не е знаела какво изпуска. Всеки път, щом погледнеше високото му стройно тяло и насмешливите сини очи, изпитваше такъв прилив на чувства, че й идеше да съблече дрехите си и да се хвърли в краката му. Бен сигурно щеше да нададе победен вой и да се метне върху нея.

Двамата се въздържаха, защото знаеха, че ще разполагат с достатъчно време да утолят жаждата си, щом достигнат безопасно място. Джилиън с нетърпение очакваше да се завърнат в Манаус, защото искаше да обвини Дутра в убийството на Рик. Не знаеше дали ще могат да отправят обвинение срещу Кейтс, макар че той бе стрелял по Бен; не знаеше и дали бразилските власти ще обърнат достатъчно внимание на обвинение, отправено от един американски гражданин към друг. Случаят с Дутра обаче бе съвсем различен, защото полицията отдавна се опитваше да го пипне. Кейтс и Дутра може би щяха да потънат вдън земя, но въпреки всичко Джилиън бе твърдо решена да ги предаде на закона.

Често гърлото й се свиваше, когато се сетеше за Рик. Искаше да се върне, за да погребе тялото му, но Бен веднъж й каза, че джунглата вече се е погрижила за него. Може би Кейтс и Дутра бяха хвърлили телата на убитите в някоя пропаст, за да унищожат всички доказателства.

Тя се примири с мисълта, че единственото, което може да направи, е да уведоми властите за извършените убийства.

Не искаше да планира бъдещето. Беше открила Каменния град, но не разполагаше с никакви доказателства. Всичките й бележки и снимки бяха останали там. Не искаше да мисли за това, защото вайкането и съжалението нямаше да й помогнат, но с всеки изминат ден невъзвратимостта на загубата й се струваше все по-голяма.

Не съществуваше възможност да се върне пак в Каменния град. Знаеше, че колегите щяха да й повярват и сега, колкото и преди. Не разполагаше с достатъчно пари, за да организира нова експедиция — нали затова бе тръгнала с Рик и Кейтс. Можеше да помоли Бен за помощ, но не й се искаше. Той едва ли беше богат: откъде един авантюрист като него ще има пари. Дори и да разполагаше с необходимите средства, едва ли щеше да се съгласи да ги изхарчи за подобно нещо. Даже и правителството да ги възнаградеше за откритието, сумата едва ли щеше да покрие разходите по експедицията. Беше се провалила и трябваше да се примири с поражението.