Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Но възбудата му бе толкова силна, толкова дълго бе копнял за нея и се бе въздържал, че не можеше да се спре. Членът му започна да се движи с бясна скорост, Бен стенеше от удоволствие, усещайки как тя става все по-влажна и податлива. Джилиън обви стройните си гъвкави бедра около кръста му и той се забрави. Вълната на оргазма го понесе с луда скорост. Той проникна дълбоко в нея и изля семето си, стенейки дълбоко и дрезгаво.

Свърши се. Джилиън лежеше неподвижно под него, смутена и потресена от силата на страстта му. Бен беше страхотен, покоряващ, разумът й не можеше да възприеме размаха на овладелите я чувства. Лежеше отпуснат върху нея, гърдите му се надигаха като ковашки мях, а по челото му се стичаше пот и капеше върху лицето й. След като си пое дъх, Бен отново започна да се движи в нея.

Тя изстена и той я целуна страстно.

— Искам те — прошепна Бен. Тя беше влажна и го прие лесно, ханшът й се повдигаше, посрещайки всяко негово Движение. Този път разполагаше с време: все още бе възбуден и предполагаше, че ще свърши още два-три пъти, но не и веднага. Можеше да се наслади на всеки сантиметър от прекрасното й тяло, на копринената кожа, на горещата влага на вагината й.

Продължи с бавни, сладострастни тласъци. Усети как напрежението на тялото й нараства, усети как тя трепери от възбуда и копнее за ласките му.

— Бен — прошепна тя. Гласът й бе натежал от желание.

Беше точно толкова хубаво, колкото си го бе представял, несравнимо и съвършено. Нищо не бе му подсказало за тази невероятна нужда да жигоса тялото й със своето, да я бележи с огъня на екстаза. Никоя жена не бе толкова съвършена като Джилиън, никоя жена не бе му доставяла такова неописуемо удоволствие. Никога през живота си не бе се чувствал толкова възбуден, всеки сантиметър от тялото му живееше свой самостоятелен живот, усещаше и най-малкото й движение, долавяше и най-тихия звук, откъснал се от устните й.

Ханшът й трескаво се залюля, тя започна да надава нежни, задъхани викове. Бен плъзна ръцете си под нея, обхвана закръгления й задник и ускори темпото. След малко усети силно пулсиране около пениса си и Джилиън потръпна конвулсивно в ръцете му.

Той не спря.

Изминалият ден беше безкраен кошмар за нея. Нощта също беше безкрайна, но по съвсем различен начин. Бен знаеше как да изтръгне жадувания отговор от тялото й, дори и когато тя си мислеше, че това е невъзможно, че иска единствено да спи. Той нашепваше в ухото й любовни думи — нежни и непристойни. Целуваше гърдите и бедрата й.

Когато най-накрая се унесоха в сън, той все още беше върху нея. Няколко пъти през нощта се събужда възбуден и я люби. Дали изобщо беше спирал? Мракът придаваше на всичко ореол на недействителност, бяха герои на пиеса, в която главна роля играеха сетивата.

Тя опознаваше тялото му. Откри, че когато докосва зърната на гърдите му, той потръпва от удоволствие и че обича да го милва по гърба. Джилиън обхвана тежките му тестиси и той изстена от наслада. Беше изключително чувствен, не притежаваше капка срам или стеснителност. Той също опознаваше тялото й, докосваше я по начини, за крито само бе чувала, но никога не бе изпробвала, водеше я умело към висините на насладата, редувайки нежните ласки с грубите тласъци в зависимост от желанията й, които разгадаваше, преди още тя да е заподозряла съществуването им.

Плътният мрак ги обгръщаше и сближаваше, изличавайки задръжките, които Джилиън би имала на светло. Нощта беше безкрайна, безвременна и вечна. Те се любеха и изворът на страстта им не секваше. Бен не я изпускаше от прегръдките си нито за миг, прегръщаше я и прогонваше тъгата й с неизчерпаемата жизненост на тялото си. Тя се чувствуваше безкрайно уверена и желана, сгушена плътно до него; чуваше мощните удари на сърцето му; притисната между здравите му ръце и мускулестите му бедра се усещаше защитена от опасностите на външния свят. Теглото му я притискаше към постелката; беше толкова прекрасно, че й идеше да заплаче. Забрави, че ще има утро.

Джилиън най-сетне се унесе в сън. Подир нея заспа и Бен. По едно време тя се събуди и забеляза бледата светлина, която се процеждаше през гъстата растителност, проникваше през лианите и листата, с които Бен бе прикрил палатката и преминаваше през тънкия найлон, за да отбележи края на тази незабравима нощ. Тя лежеше неподвижно, не й се искаше да се изправя лице в лице с действителността. Бен спеше върху нея, беше се извъртял малко настрани, за да й даде възможност да диша, но все пак й тежеше много. Главата му бе обърната на другата страна, а гърдите му се движеха дълбоко и равномерно. Бедрата й бяха разтворени, ханшът му беше между тях. Беше свил единия си крак, а бедрото й беше преметнато върху неговото. Пенисът му бе отпуснат, но все още бе вътре в нея. Беше я напускал само, за да смени позата.