Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

С уморени движения Джилиън свали ботушите и чорапите си и се опъна върху тънката постелка, оставяйки достатъчно място за Бен. Той изтика раницата в най-далечния ъгъл, постави пистолета близо до главата си и се събу. Сетне угаси фенерчето и мракът ги погълна. Бен легна до нея, едрото му тяло излъчваше успокояваща топлина.

Сега, когато лежеше отпусната в тъмнината, всички онези неща, за които цял ден не бе си позволила да мисли, нахлуха с взлом в съзнанието й. Рик беше мъртъв.

— Ти го спаси от смърт и това го накара да се замисли — отвърна Бен с дълбокия си глас. — Той не беше чак толкова лош.

— Не — рече тя, спомняйки си малкото разговори, които бе провела с брат си. — Не беше. — И след минута мълчание добави: — Когато бях малка, той открадна любимата ми кукла и безмилостно я насече на парчета. Веднъж тършувах в стаята му и я намерих. Не знам защо, но никога не му споменах за този случай.

— Страхуваше ли се от него?

— Не. Той просто… като че ли не беше част от нашето семейство. Бях много близка с татко, а и Рик много го обичаше, но не можа да спечели чувствата му, защото интересите и темпераментът ми бяха толкова близки до татковите, че клетият ми брат просто нямаше никакви шансове. Татко почти не му обръщаше внимание. Ето защо Рик ме мразеше толкова много…

— Дори и да не беше се родила, пак щеше да бъде същото. — отбеляза Бен. — Хората са такива, каквито са. И при други обстоятелства, Рик нямаше да постигне кой знае какъв успех в живота.

— Никой не знае това — тъжно рече тя. Отново замълча и след дълга пауза каза: — Висенте също е мъртъв. Дутра застреля първо него.

Бен изпсува, сетне въздъхна. Висенте бе добър работник и веселяк, винаги готов да пусне някоя шега. Дори и изричните разпореждания, които Бен бе дал на мъжете, не бяха успели да го спасят.

Джилиън се разтрепери. Бен усети тръпките по тялото й, извърна се към нея, прегърна я и я притисна до себе си, за да й помогне да се пребори със силното вълнение. Животинската му топлина й подейства успокоително и тя се сгуши в него.

Той помилва косите й и откри лицето й. Устните му се долепиха до нейните и тя се извърна към него. Лежеше неподвижно, изцяло отдадена на ласката; усети как езикът му бавно разтваря устните й и прониква в нея. Тя започна да диша по-дълбоко, вълна на наслада се разля по тялото й. През целия ден го желаеше страстно и копнееше за близостта му. Прозрението я прониза като светкавица: единоборството бе приключено, време беше да му се отдаде. Той откъсна устните си и тя почувства как тялото му се надига в мрака.

— Не мога да повярвам, че толкова дълго ме държа далеч от себе си — изрече Бен с нисък, гърлен глас. — Искам те, скъпа. Сега. — В тона му не се долавяше и следа от молба, само първична мъжка решимост.

Ръцете му трескаво разкопчаха и смъкнаха панталона й. Следващото движение рязко дръпна гащите й надолу и я остави гола от кръста надолу и трепереща. Тя усети как той се съблича и затвори очи, сякаш за да спре мига и да си даде възможност да помисли.

Бен се движеше прекалено бързо, воден от трескавото си желание и тя нямаше време да му се противи или да го отхвърли, пък нямаше и защо. Защо да протака нещата до безкрайност? Отново усети предишната увереност, че най-сетне е настъпил моментът на истината. Беше неизбежно. Тя го обичаше и по-рано същия ден си бе помислила, че го е загубила завинаги. Детинското им състезание й се виждаше смешно. Той я бе нарекъл своя жена и сега тя лежеше в мрака, очаквайки окончателното им сливане.

Той разтвори краката й и бързо се намести между тях. Джилиън погали стоманените му бицепси и впи нокти в гладката кожа. Бен се подпря на едната си ръка, а с другата хвана пениса си и го насочи към влажния й отвор. Тя потрепна при първото докосване и Бен прошепна в ухото й:

— Отпусни се, скъпа.

Тя се опита да се успокои, но не можа. Нямаше време да се подготви — нямаше любовна игра, изгарящият от желание мъж пристъпи направо към акта. Вкара члена си в нея с невероятно силен тласък. Джилиън се сгърчи, имаше чувството, че я разпъва на кръст, нежната й плът пулсираше, опитвайки се да се нагоди към него.

— Шшш — успокои я той и в този миг тя разбра, че скимти като малко котенце. Бен съблече фанелката й и се отпусна върху нея, твърдите къдрави косми на гърдите му ожулиха нежната й кожа. Тя обгърна раменете му с ръце и отчаяно се притисна към него.

Той се отдръпна малко и отново тласна с всичка сила, наслаждавайки се на теснотата й. Разтрепери се и изстена от удоволствие. Беше толкова възбуден, че щеше да свърши всеки момент — невероятно за мъж, който обикновено проточваше любовния акт повече от един час. Тестисите му бяха плътно прилепнали към тялото му — беше на крачка от оргазма. О, боже, не искаше да свършва толкова бързо. Най-сетне чувстваше голото й тяло под себе си, ръцете й го прегръщаха, стегнатото й мускулесто тяло го бе допуснало в дълбините си — Бен искаше това да продължава вечно.