Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Да, но Джилиън непременно искаше да се окъпе.

Щеше да й даде възможност, ако намереха подходящ поток. Бог му бе свидетел, че търсеше най-съвестно.

Най-сетне попаднаха на един, който не беше нещо особено, най-вече в сравнение с водопада или с няколкото езерца, където се бяха къпали по време на пътуването. Поточето стигаше едва до коленете им, но беше на закътано място. Бен избра един чист, каменист участък, двамата се съблякоха и нагазиха в бистрата, студена вода. Той предварително остави пистолета си на брега, така че да му е под ръка.

Не беше взел сапун, тъй като не го смяташе за жизнено необходим. Джилиън беше на друго мнение, но нямаше как — трябваше да се измие само с вода. Тя блажено се излегна в поточето и разпростря косите си, които образуваха ветрило около главата й. Енергично се триеше с ръце, за да премахне потта и мръсотията. Бен я наблюдаваше с жадни очи, защото за първи път я виждаше гола, а тялото му определено проявяваше интерес към нейното.

Той не сваляше поглед от нея, а тя най-невъзмутимо переше бельото си.

— Какво смяташ да си обуеш под панталона? — проточено попита той. — Не съм ти взел долни гащи.

— Скоро ще се мръкне — рязко отвърна тя. — Ще изкарам няколко часа без бельо. За сметка на това утре ще имам чисти дрехи.

Беше толкова доволен, че тя има намерение да прекара нощта гола, че се ухили широко. Трябваше да измисли някакъв вариант на сутрешен тоалет, иначе всеки ден щеше да се повтаря едно и също. Ако разполагаха с достатъчно питейна вода, нямаше да има никакъв проблем, но таблетките за пречистване бяха твърде малко и той гледаше да ги пести.

— Хилиш се като идиот — заяви тя, след като излезе от водата и се наведе, за да изцеди косата си. Сетне се опита да изсуши тялото си с ръце.

— Като пача в тенджера — развеселен добави той. — Така казват по нашия край. — Бен отметна назад мократа си коса и излезе от потока.

Тя го гледаше как се облича и изведнъж осъзна, че е невероятно щастлива. Бен беше авантюрист до мозъка на костите си — циничен, лукав и много опитен. Джилиън добре знаеше колко по-опасно щеше да бъде положението им, ако той не бе взел предпазни мерки и не бе скрил раницата при входа на тунела. Палатката бе безценно съкровище, защото ги предпазваше от змии, насекоми и хищници. Имаха достатъчно храна на разположение, така че не се налагаше да ловуват и запасът им от куршуми бе непокътнат. От самото начало Бен бе предвидил всички неприятности, с които биха могли да се сблъскат и се бе подготвил за тях.

След като се облякоха, отново потеглиха на път, за да могат да изминат колкото се може по-голямо разстояние до падането на здрача. Щом спряха да пренощуват, запалиха малък огън и Джилиън приготви топла вечеря от консервирана риба и ориз.

— Знаеш ли за какво копнея най-много? — попита тя и се отпусна назад с доволна въздишка.

— За мен.

— Добро попадение, но трябва да се целиш на друго място.

— Не по животни.

— Да, по зеленчуци. Е, може и да има някое малко животно, задушено сред тях.

— Спагети с кайма? — предположи той.

— Горе-долу. Пица с шунка и много сирене.

Той бръкна в раницата и измъкна един компот.

— Мога да ти предложа само това.

— Благодаря… Като се върнем в Манаус… Не, в Манаус сигурно няма пицарии, но като се прибера в Щатите, ще си поръчам най-огромната пица на света.

Бен не каза нищо, но изведнъж чертите му се изостриха и погледът му помръкна. Изяде безмълвно компота си.

Джилиън се зачуди с какво е развалила настроението му, но реши да го остави на мира и да не го пита нищо. Отдаде се изцяло на яденето, наслаждавайки се на всяко парченце вкусен плод.

Бен я наблюдаваше изпод спуснатите си клепачи, а вътрешностите му трепваха всеки път, щом тя оближеше лъжицата с видима наслада. Приличаше му на голяма, сладострастна котка. По дяволите, как можа да изтърси ни в клин, ни в ръкав, че иска да си ходи в Щатите? Той в никакъв случай нямаше да я пусне, но откъде й бе дошла наум подобна мисъл? Нима невероятната любовна нощ, която бяха прекарали заедно, не означаваше нищо за нея? Той имаше богат сексуален опит и съзнаваше, че между тях двамата всичко е по-различно. Предполагаше, че и тя го е разбрала.

Тя се изправи с лека прозявка. Откакто пътуваха през джунглата, след залез слънце веднага я налягаше дрямка. Освен това предишната нощ почти не бяха спали и умората си казваше думата.

— Искам да си лягам. Ще дойдеш ли и ти?

Той се изправи с мрачно лице и буйно я привлече към себе си. Обстоятелствата ги принуждаваха да се движат през целия ден и той се бе въздържал да я докосва, макар тялото му изгаряше от желание. Може би поради това не бе разбрала, че е изцяло и завинаги само негова. Въздъхна от облекчение, щом усети стройното й тяло в прегръдките си, сякаш някаква болезнена празнота, за която дори и не бе подозирал, внезапно се бе запълнила. Наведе главата си към нея и почувства див възторг, когато Джилиън се повдигна на пръсти, притисна се към него, обви ръцете си около врата му и впи нежните си устни в неговите. Бен усети как мускулите й се напрягат от възбуда.