Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Кейтс не каза нищо, само се намръщи многозначително. Бен отново надигна бутилката.

— Никога не се опитвам да преметна клиентите си — бавно рече той. — Иначе кой ще дойде при мен? Обаче обратното ми се е случвало неведнъж. Горчивият опит ме научи да си прибирам мангизите предварително. Иначе не играя.

— Има и други водачи, Луис.

— Не се и съмнявам. Но аз съм най-добрият. Ваша работа е дали ще изгниете в джунглата или ще се приберете у дома живи и здрави. Както вече ви казах, току-що се завърнах от тежко пътуване и няма да е зле да си дам малко почивка.

Бен много добре знаеше, че не казва истината, но блъфът си беше част от играта. Ако тези глупаци не знаеха правилата, това си беше лично техен проблем. В областта имаше доста индианци, които знаеха много повече за живота в джунглата от него, ала в същото време те представляваха огромна опасност. Във вътрешността на страната живееха индиански племена, които не бяха виждали бял човек; в редица райони никога не бе стъпвал човешки крак. Никой не знаеше какво има там. Никой не се бе върнал оттам, за да го опише. Отгоре на всичко онзи район гъмжеше от ловци на човешки глави.

— Разпитайте тоя-оня — небрежно подметна той, изправяйки се на крака. — Аз не се нуждая от бачкане, но вие имате страшна нужда от много добър водач.

Колко странно — хората винаги оценяваха по-високо онова, което им се струваше недостъпно. Точно както предположи, привидното му безразличие към предложението им внуши, че той наистина е най-добрият водач.

— Ей, какво се забърза? Наемаме те! — каза Кейтс.

— Чудесно — безгрижно заяви Бен. — Кога тръгваме?

— Час по-скоро.

Той въздъхна. По дяволите. Надяваше се да си почине няколко дни, но двайсет и петте бона не бяха за подценяване.

— Добре — рече Уилсън и хвърли един поглед към часовника си. Три и половина. — Ще ви чакам тук в седем часа, за да обсъдим всички подробности. — През това време щеше да се изкъпе и да се позабавлява с Тереза.

— Можем да поговорим и сега — предложи Шърууд.

— Вие можете, ама аз не. Ще се срещнем в седем часа. — Бен потърси с поглед Тереза, която начаса се прилепи до него. — Дай ми ключа — прошепна той и я помилва по врата. — Ще се окъпя и ще те чакам в леглото.

Лицето й грейна и тя измъкна ключа от джоба си.

— Добре, ама нали щяхме да се веселим във ваната?

— Имам неотложна работа, скъпа. По-добре първо да се окъпя, така ще ни остане повече време за леглото.

— Тогава върви! — Тя му намигна и го целуна.

Бен бавно напусна бара, усещайки трите чифта очи, впити в гърба му. Интересуваха го само женските. О, тези малки сладурани, само да знаеха как подлудяват мъжете, целият свят щеше да се преобърне с главата надолу. Може би заради това природата бе надарила мъжете с едър ръст и яки мускули, за да им даде повече шансове в борбата с нежния пол.

Рик възложи на Джилиън да намери сигурно място за багажа им; сетне двамата с Кейтс тръгнаха да търсят водач за експедицията. Тя се зарадва, че й дадоха малко свобода, тъй като искаше да се погрижи за някои неща без тяхно знание. Първо потърси управителя на хотела, който не остана във възторг от молбата й да пази багажа им в склада си. Не след дълго обаче склони, тъй като личните им вещи не бяха много, а и Джилиън му предплати за два месеца. От краткия им разговор, проведен на смесица от португалски и английски, тя остана с впечатление, че управителят не одобрява намерението й да тръгва на подобна рискована експедиция.

— Доста мъже не се връщат от джунглата, сеньора — предупреди я той. Беше типичен южняшки тип — нисък, трътлест, с права черна коса и големи черни очи. — Гъсталакът ги поглъща и край… Ни вест, ни кост…

Джилиън не пожела да разсее предположението му, че е омъжена, защото щеше да го накара да се почувства неудобно, а на нея й беше все едно. Не беше трудно да се помисли, че е съпруга на Рик, а не негова сестра. Изобщо не си приличаха, единственият им общ белег беше кестенявата коса. Управителят беше приятен мъж, изведнъж и се прииска да го потупа по рамото, за да го успокои.

— Напълно разбирам опасенията ви и ги споделям — рече тя. — Много добре знам какви изненади крие една експедиция в джунглата. Свикнала съм със сурови условия и изпитания, защото по професия съм археолог. Прекарала съм повече нощи в живота си в палатка, отколкото в меко легло. Освен това съм твърде предпазлива.

— Надявам се, че е така, сеньора — отвърна той. Тъмните му очи излъчваха дълбока загриженост. — Аз лично не бих тръгнал.