Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Стивън Кейтс сякаш бе преодолял погнусата си от Бен: вероятно си мислеше, че на човек, току-що завърнал се от експедиция в джунглата, е простено да бъде мръсен и небръснат.

— Мисля, че пътуването ще бъде доста изгодно за вас, г-н Луис.

Г-н Луис? Много отдавна никой не бе наричал Бен „господин“, така че той стреснато се обърна да види да не би някой да стои зад него.

— Наричайте ме просто Луис. Точно в този момент цената ми е доста висока. Уморен съм и горя от желание да прекарам следващите няколко седмици в удобно легло. — Истинско легло, стоплено от жена.

— Десет хиляди долара — предложи Кейтс.

— За колко време? — попита Бен.

Кейтс сви рамене.

— Не знаем точно. Става дума за археологическа експедиция.

Работата му се видя доста съмнителна. Едва ли Кейтс щеше да се навие да участва в нещо толкова възвишено. Може би това беше само прикритие. Историята го заинтригува.

— Ако ми кажете къде искате да отидете, ще мога да преценя продължителността на пътуването.

Другият мъж измъкна една карта на Бразилия и я разпъна на масата. Тя не беше подробна — май беше откъсната от някоя енциклопедия. Мъжът забоде пръст в една точка доста далеч на север от долината на Амазонка.

— Тук някъде. И ние не знаем точно.

Бен погледна към картата изпод полуспуснатите си клепачи и дръпна още една глътка уиски. О, какво блаженство! Благословената течност затопли вътрешностите му. Приятният ефект от алкохола го възпря да не се изсмее на глас, защото цялата ситуация изведнъж му се стори страшно нелепа. Тези идиоти размахваха под носа му някаква си ученическа карта и отгоре на това си нямаха хабер къде искат да отидат!

— Този район все още не е изследван. Никога не съм навлизал в тези територии, а не познавам и човек, който да го е правил.

— Няма ли да можете да се справите? — попита непознатият с неприкрито разочарование в гласа

— Как няма да успея, дявол да го вземе — изсумтя Бен. — Всъщност вие кои сте?

— Аз съм Рик Шърууд, а това е Стивън Кейтс

Значи оня тип използваше истинското си име. Явно си мислеше, че в тоя район никой не го познава. Следователно се чувстваше в безопасност.

— Добре, Шърууд и Кейтс, аз мога да ви отведа до там. Кракът ми не е стъпвал по онези места, но знам да се оправям в джунглата, така че всъщност е все едно, че няма да знам къде съм, след като и вие не знаете къде отивате. Само че десет бона са пари за семки. За тая сума няма да успеете да наемете нито един човек, който си разбира от работата. Става дума за два, а може би и три месеца в ада. Цената ми е два бона на седмица, като вие поемате всички разходи по храната и другите покупки. Ще ви струвам грубо казано между двайсет и двайсет пет бона, освен това ще ви трябват още десет бона за екипировка. Все още ли горите от желание да осъществите „археологическата си експедиция“?

Двамата мъже си размениха многозначителни погледи. Май не бяха доловили подигравателната интонация, с която Бен бе изрекъл последните думи.

— Няма проблем — тихо изрече Кейтс.

Любопитството на Бен надхвърли всякакви граници. На Кейтс не му мигна окото, което означаваше, че тая работа можеше да му донесе страшно много мангизи, пред които тридесет и петте хиляди долара са капка в морето. Освен това този изпечен бандит едва ли гореше от желание името му да бъде упоменато в някоя археологическа студия. Вероятно искаше да плячкоса археологическия обект, ако там изобщо имаше нещо подобно, в което Бен дълбоко се съмняваше. Джунглата заличаваше всяка следа от човешко присъствие, веднага щом хората я напуснеха. Но докато не разбереше за какво всъщност става дума, се налагаше да приеме, че в онзи затънтен район може би се намира някакъв археологически обект, тъй като беше убеден до мозъка на костите си, че там няма нищо друго. Какво би могло да бъде толкова ценно, че да подмами долен тип като Кейтс лично да се юрне към Бразилия? За джунглата се разправяха какви ли не фантазии за загубени или скрити съкровища, ала според Бен нито една от тях не отговаряше на истината. Всички търсеха скрити съкровища, но досега не бе открито нищо, освен няколко потънали кораба. Хората обаче явно бяха склонни да вярват в подобни измишльотини, макар и да нямаше никакви доказателства, но Бен не принадлежеше към онзи тип мъже, които са готови да потрошат сума ти пари, за да намерят въображаемо гърне със злато.

— Искам парите предварително — отсече Бен.

— Не става, приятелче — ревна Шърууд и скочи от стола.