Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Кейтс каза още нещо и този път Кристъс изгрухтя нещо в отговор. Двамата мъже се посъветваха помежду си, сетне кимнаха на бармана и се запътиха към една от масите.

След няколко минута Тереза бавно се приближи към масата на Бен.

— Ония копелдаци питаха за тебе — прошепна тя, навеждайки се да забърше масата, която не се нуждаеше от почистване.

Бен се наслади на гледката. С нетърпение очакваше мига, в който Тереза ще си съблече блузата и той ще получи неограничен достъп до пищните й гърди.

— Искат да те наемат за водач — продължи тя с усмивка на лицето, защото много добре знаеше какви мисли му минават през главата. Сви рамене, така че блузата й се смъкна още по-надолу и откри почти напълно бюста й.

— Не ми трябва бачкане — отсече той.

— А какво ти трябва, скъпи? — измърка тя.

В очите му гореше бавен, изпепеляващ огън.

— Два-три часа чукане ще ми бъдат добре дошли — призна си той.

Тя потръпна и бързо облиза устни с котешкото си езиче. Ей затова му харесваше Тереза: акълът й беше като на кокошка, но беше добродушна и страстна, винаги готова за леглото. Усещаше, че вече е страшно възбудена, както и той между другото — стоманено твърдият му член напираше под панталона. На Тереза постоянно й се искаше, както и на него. Щом той не й беше под ръка, си хващаше някой друг. Който и да е. Сладката Тереза не беше капризна по отношение на мъжете, стига само инструментите им да бяха в ред.

Със сияещо от удоволствие лице тя полетя към бара.

Бен впи поглед в Кейтс и другия мъж. Жива истина си беше, че точно сега нямаше нужда от бачкане. Разполагаше с доста солидна сума в банката, а живееше скромно. Е, ако искаш да се правиш на баровец, ще трябва да се бръкнеш доста дълбоко, но Бен се задоволяваше с малко — кльопачка, креват, хубаво уиски и много секс — това му стигаше да е щастлив.

Щастлив ли? Как пък не!

Проклетата страст към приключенията, която го лашкаше от една дяволска дупка към друга, отново пламтеше в гърдите му. Щом хитрец и измамник като Стивън Кейтс се беше навил да обикаля амазонската джунгла, сигурно залогът беше доста висок. Амазонка не бе обикновена река и експедициите в джунглата нямаха нищо общо с разходка в парка. Бен беше чувал, че Кейтс обикновено пуска други да свършат черната работа; след това излиза на сцената и обира трудно спечелената плячка.

Работата беше дебела, щом Кейтс беше решил лично да участва.

Бен се изправи и небрежно тръгна към тяхната маса, като взе и бутилката уиски със себе си. Доближи я до устните си и отпи малко, като задържа течността в устата си за да се наслади изцяло на вкуса й. Страхотно уиски!

Кейтс го гледаше високомерно и презрително. Бен повдигна едната си вежда и небрежно подметна:

— Аз съм Луис. Чух, че ме търсите.

Едва не се изсмя на глас, когато видя как се измени изразът на Кейтс. Добре знаеше каква славна гледка представлява: небръснат, с мръсни, омачкани дрехи, гушнал бутилката до гърдите си, сякаш никога не я е пускал. По дяволите, не беше се обръснал, дрехите му бяха мърляви и не гореше от желание да се раздели с къркането точно сега. Току-що беше пристигнал от едно адски гадно пътешествие по реката, а бръсненето и къпането можеха да почакат, докато иде при Тереза, защото на нея й харесваше да се веселят в банята. Уискито беше супер; от месеци наред не бе вкусвал алкохол, а ако оставеше шишето на масата, някой копелдак щеше да му го свие. Беше си платил къркането, така че не можеше да го зареже на произвола на съдбата.

Другият мъж впери жаден поглед в него.

— Бен Луис?

— М-да.

Мъжът беше прехвърлил тридесетте, може и да беше по-възрастен, ала момчешките черти прикриваха възрастта му, въпреки че разгулният живот бе оставил белезите си. Бен го прецени веднага: безделник, който вечно се жалва, че е извадил лош късмет в живота вместо да размърда мързеливия си задник да направи нещо. Такъв тип бе способен да обере кварталната бакалия, но не чакай от него да си намери свястна работа. Бен също не си падаше по осемчасовия работен ден, но поне печелеше хляба си със собствени усилия, а не на гърба на някой друг.

— Чухме, че сте най-подходящият водач за експедицията, която сме планирали и бихме искали да ви наемем — рече непознатият мъж.

— Ами… — измърмори Бен, придърпа един стол и го яхна. — Вярно си е, че съм най-добрият, но не съм напълно сигурен дали съм свободен. Току-що пристигам от едно адски гадно пътуване и не бих имал нищо против да помързелувам малко.