Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Тя седна на земята и си събу обувките и чорапите, след това се обърна с гръб към него и съблече дрехите си. Беше приела, че трудно би могла да запази благоприличие, но направи каквото можа. Преди да свали ризата си, взе кърпата и я уви около бедрата си. След това съблече, ризата и фанелката си, като вдигна нагоре кърпата така, че да закрива гърдите й. Не смееше да погледне към него. Знаеше, че лицето му щеше да е като тъмен облак.

След това се плъзна зад водопада и махна кърпата, като я закачи на една висока скала, за да не се намокри. Вече гола, пристъпи под водните струи, като едва успя да се удържи да не извика стреснато от силата на водата. Беше по-хладна, отколкото очакваше и биеше по главата и раменете й. След първоначалната почти болезнена реакция на стегнатите й мускули, тя започна да се отпуска с удоволствие. Като внимаваше да стои близо до стената зад водопада и с гръб към Бен, взе сапуна и започна да се мие.

Бен наблюдаваше очертанията на тялото й в очакване. Обърни се, казваше си той, като че ли със силата на мислите си можеше да пречупи нейната воля. Обърни се. Искаше да я види. Имаше нужда да я види. Не че не му доставяше удоволствие да я вижда през водата, но искаше още. Искаше да види гърдите й, да получи представа как наистина изглежда, за да използва този образ в трескавото си въображение. Искаше да знае как точно повърхността на стомаха й се закръгля към венериния й хълм, дали косъмчетата му са прави или къдрави, гъсти и буйни, или пък триъгълничето й е малко.

Ръцете му се изпотиха и той ги избърса в панталоните си. Гръдният му кош се повдигаше и спускаше буйно от неравното му дишане. Дяволите да я вземат тази малка перверзна вещица! Не му показваше нищо! Не знаеше ли колко много се нуждае той да я види гола?

Периферното му зрение улови някакво трепване и той скочи на крака с насочена пушка, докато оглеждаше брега с присвити очи. Пак мръдна нещо, но той се успокои, щом забеляза точките и райетата на една пака, гризач малко по-голям от заек. Индианците ги ловяха за храна. Бен беше ял от месото им няколко пъти и му харесваше вкуса, подобен на този на свинското. Паките обичаха да правят дупките си по бреговете на реките, така че не беше необичайно да го види на това място. Нямаше да го види въобще, ако не беше мръднал. Месото му би разнообразило менюто им, но той не стреля. Все още имаха храна. Щеше да започне да ловува, когато я свършеха.

За сигурност той огледа продължително местността още един път, но птичките си летяха наоколо несмущавани, така че отново насочи вниманието си към Джилиън.

Беше наклонила главата си назад и миеше косата си. Той наблюдаваше всяко нейно движение, като се съсредоточи върху линиите на тялото й и грациозната пестеливост на движенията й. След няколко минути очите го заболяха от усилието да се опитва да проникне през размазващия гледката воал на водата, но не отклони погледа си. Никога през целия си живот не се беше чувствал така гладен, отчаяно търсещ да види поне мъничко от нея, така както умиращият от глад копнее поне за трохичка. Не можеше да не се бунтува срещу това чувство, защото никоя жена досега не бе имала такава власт над него. Ако някоя му откажеше, веднага се намираха няколко заместнички. Но сега нямаше други наоколо, а и той изпитваше странното чувство, че даже и да имаше, нямаше да му помогнат. Искаше Джилиън и никоя друга. Първата вечер, когато срещна Джилиън, той дори не се върна в леглото на Тереза. Тогава не обърна особено внимание на това, защото целият следобед се бяха любили, но сега като се сети, реши, че това е било лош знак. Обикновено в такива случаи се връщаше в апартамента на Тереза и скачаше отгоре й. Вместо това, беше отишъл в жилището си и беше размишлявал върху това, в което току-що се беше забъркал.

Досега изпитваше удоволствие от играта, като беше абсолютно сигурен, че най-накрая тя ще бъде негова. Преследването беше част от забавлението, а Джилиън беше толкова неуловима, че представляваше предизвикателство за всеки негов мъжки инстинкт. Сега вече не беше толкова сигурен. Решимостта му да я има беше придобила твърде сериозен характер и това не му харесваше. Ако по някаква причина, макар че дори идеята бе немислима, в крайна сметка тя не легнеше с него, той щеше да се чувства сериозно ощетен. Това ощетяване щеше да го промени някак си, да направи живота му непълен. За първи път усети, че никоя жена няма да може да запълни загубата на тази.

Хич не му харесваше тази възможност. Като мислеше за това, се почувства безпомощен, а това чувство му беше непознато досега и той се опита да го отхвърли.