Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

— Нищо чудно, че не си омъжена — лицето му стана още по-тъжно.

— Нищо чудно, че и ти не си женен.

— Никога не съм искал.

— Нито пък аз.

Той я наблюдава известно време, като очите му доволно блестяха от размяната на реплики. След това леко докосна върха на носа й.

— Била ли си сгодена? Имала ли си някога сериозна връзка.

Тя помисли малко, след това сви рамене.

— Не. Докато бях в колежа, един мъж поиска да се ожени за мене, но аз не проявих интерес.

— И не си имала никого след това?

— Излизала съм с мъже — отвърна тя. — Но нищо сериозно.

— И какво правиш тогава, за да се забавляваш?

— Работя.

Трябваше да се изсмее на невярващия му поглед.

— Работата е по-интересна от срещите — каза му тя. — Не искам да се омъжвам, така че няма смисъл много да излизам с мъже. Ако ми харесва компанията на някого, чудесно. Но е глупаво да губя време за някаква връзка, която няма бъдеще.

Той стана прав и я изгледа гневно:

— Значи си се чукала на балкона с мъж, когото едва познаваш?

Тя беше напълно изумена за момент, без да има никаква представа за какво й говори. След това си спомни за хамака и се разсмя.

— Никога не съм се любила на балкона с непознат.

Нито пък с някой друг, но това не беше негова работа.

Бен забеляза, че в гласа й отново се беше появила сладникавата нотка. Идеше му да я разтърси с две ръце.

— Чудесно. Поне са ви представили един на друг.

— Защо си толкова саркастичен? Никога ли не си спал с жена, с която току-що си се запознал?

— Често ми се случваше, докато бях млад и зелен, но сега съм по-внимателен.

— И аз — сви рамене тя, като се преструваше, че не разбира какъв е проблемът му.

Той отиде настрани, като си мърмореше нещо под носа. След миг се върна обратно и спря толкова близо до нея, че носовете на ботушите му докосваха нейните крака.

— Тогава защо не искаш да се любиш с мене? — настоя той през стиснати зъби.

Тя видя, че беше побеснял напълно. Едвам успя да спре пристъпа на смях, който отново се надигна у нея, като захапа бузата си отвътре.

— Точно сега не искам да имам деца — каза тя със съвършено изиграно учудване, — така че какъв е смисълът да се любя?

Той зяпна и се втренчи втрещен в нея.

— Господи! — каза той най-накрая, като че ли на себе си. Странен израз се появи в очите му. — Никога не си изживявала оргазъм, нали?

Твърде късно Джилиън разбра какво бе направила. Ужасена скочи на крака.

— Стой надалеч от мене — предупреди го тя, като отстъпваше назад. За Бен мисълта, че никой друг мъж не е могъл да й достави удоволствие, би била неудържимо предизвикателство. Той беше така уверен в своята мъжка сексуалност, че сега щеше да бъде двойно по-решен да я има, за да й покаже удоволствието от това. Тя искаше само да го подразни, но вместо това беше отправила директно предизвикателство към неговото его.

Разбира се, той се приближи към нея, като несъзнателно й препречи пътя.

— Е и какво от това? — попита той тихо. — Нима не знаеш, сладкишче, че ще се погрижа за тебе? Не съм от онези мъже, които скачат отгоре ти и след пет минути са готови. Обичам да го правя бавно, да удължавам удоволствието, така че да трае поне един час.

Един час! О, боже! Тя започна да трепери при тази мисъл. Той не само беше секси, но беше и бавен.

— Не искам да се грижиш за мене! — извика тя, като вдигна ръка, за да го махне от пътя си. — Искам само да ме оставиш на мира, Бен Луис! Не се приближавай нито крачка повече!

Той се приближи, като я дебнеше по начина, по който ги беше дебнал ягуара.

— Добре, де — каза тя отчаяно, — излъгах.

Той спря.

— Излъга за какво?

— Само те дразнех.

— Дразнила си ме. — Не беше въпрос. — Точно това правиш през цялото време.

— Не, не така.

— Ти си мислиш така.

— Хъм. — Тя се опита да събере мислите си. — Просто твоята поза ми лази по нервите.

— Моята поза?

— Недей да се чудиш толкова! Позата ти. Нали знаеш, оная поза, която заемаш, когато си мислиш, че си дар божи за жените и че можеш да имаш всяка, която пожелаеш!

— Наистина мога! — скръсти той ръце.

— Освен мене — скръсти и тя ръце.

— Значи така — каза той бавно. — Правиш го на инат.

— По-лошо ли е от това, което ти правиш? Опитваш се да ме съблазниш, за да си увеличиш бройката.

— Не е така.

— А?

— Хич не се чуди.

— Разкажи ми — чакаше тя търпеливо.

Той се наведе толкова близо над нея, че тя можа да види блестящите точици в дяволски сините му очи.

— Опитвам се — отвърна той, като наблегна на думата по същия начин, който беше използвала тя, — защото ме възбуждаш толкова много, че не мога да се оправя от момента, в който се срещнахме.