Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Не беше разбрала колко високо се бяха изкачили, докато изведнъж растителността не изтъня и слънцето не проблесна през нея, като почти я ослепи. Намираха се от едната страна на клисура, по чието дъно се виеше плитък сребрист поток. Планините, които се извисяваха над главите им, бяха мълчаливи и древни, сякаш необезпокоявани от времето на създаването им преди милиони години. А вдясно пред нея се виждаше планина с широк, плосък връх, която беше по-малка от останалите. По-скоро незначителна планина, сънлива и мирна, която не представляваше никакво предизвикателство.

— Бен — каза тя, — ето я.

Той спря и погледна, като очите му автоматично се насочиха към най-високите върхове, които бяха заострени и неравни. След това погледът му се плъзна надолу и спря върху плоската планина пред тях.

— Добре — каза той. — Ще повървим още малко и ще издигнем лагера, докато ти изчисляваш координатите за следващия маршрут. Освен ако не се е случило нещо с ушите ми, пред нас май има малък водопад. Ако Пепе разреши, довечера ще можем да се измием.

Имаше, водопад, не много голям, не много силен, просто триметрова стена от вода, която се изливаше от скалистия ръб, издълбан през вековете от постоянното блъскане на потока в скалите при стремежа му да си пробие път към Рио Негро и към самата Амазонка. Пепе и Еулохио казаха, че няма опасност. Само Дутра не беше особено ентусиазиран от идеята за баня, но тръгна неохотно с другите. Джилиън остана в лагера и доволна очакваше своя ред. Бен също остана. Тя го погледна хладно.

— Ако смяташ да се къпеш заедно с мене, не си познал.

— Да не би да искаш да се съблечеш напълно и да се къпеш, без някой да те пази? — отвърна й той спокойно. — Аз ще пазя, докато ти се къпеш, а след това ще си сменим местата. Щях да отида с мъжете, но не ми хареса идеята да те оставя сама тук. Разбира се, ако нямаш нищо против Дутра да те гледа…

— Разбрах.

Не й харесваше планът му, но го прие по необходимост. Не беше чак толкова скромна, просто не обичаше да се съблича пред други хора. Нямаше да й бъде удобно да стои гола пред Бен, а ако човек се замисли, нямаше да бъде и много безопасно, но алтернативата беше да си остане мръсна, а тя вече едвам се понасяше. Щеше да стои с гръб към него и да приключи възможно най-бързо. Наистина щеше да я пази и нямаше да пренебрегне тази своя отговорност, за да направи опит да я прелъсти. За това сигурно щеше да изчака след банята.

Докато чакаха да се върнат другите, тя зави сапуна, шампоана и чистите си дрехи в една кърпа. Бен си свирукаше, докато правеше същото.

— Ще оставиш ли раницата си тук? Кейтс ще я пребърка.

Тя го погледна замислено, след това извади пистолета си и го сложи във вързопчето.

— А картата?

— Не може да я разчете. — Тя се захили. — Искаш ли да я видиш?

— Ще бъда глупак, ако откажа.

Тя извади бележника си и разгъна парче дебела хартия. Върху него имаше няколко груби драсканици, но нищо, което би могло да посочи някакво местоположение. Инструкциите бяха най-идиотското нещо, което беше виждал някога.

— И можеш да прочетеш това? — попита я той недоверчиво.

— Не. Но мога да го дешифрирам.

— Къде сме сега? — разкиска се той.

— Точно тук — тя посочи едно изречение по средата на страницата.

— Чудесно. Това ми говори много неща. Да не би да имаш кода записан някъде?

— Изглеждам ли ти като глупачка? — изсумтя тя.

— Не си ли го записваш, докато дешифрираш тази бъркотия?

— Спомни си какво ти казах. Декодирах и научих целите указания наизуст още преди да дойда в Бразилия. Това е за всеки случай, ако се наложи да проверя нещо. Всъщност кодът се променя за всяка дума. Ако не знаеш ключа, който също съм научила наизуст, няма да разбереш нищо.

— Това наистина ще влуди Кейтс — каза Бен със задоволство. — Той вероятно изгаря от нетърпение, тъй като знае, че и двамата няма да бъдем в лагера поне час.

— Повече — поправи го Джилиън. — Ще си изпера дрехите, щом имам такава възможност.

— Чудесна идея. Можеш да изпереш и моите, щом ще се захващаш с това.

— Сам ще си ги изпереш.

С болезнен израз в очите си, той сложи ръка върху сърцето си:

— Ти не си истинска жена. Не знаеш ли че трябва да искаш да правиш разни неща за своя мъж?

— Не си спомням да съм претендирала някога, че си мой, така че този проблем не съществува. Но не мога да се сетя за някаква причина, поради която някоя жена би искала мъж, който е толкова мързелив, че не си пере собствените дрехи.