Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Тя не искаше да слуша. Невъзможно беше да се сдържи и да не погледне надолу. Наистина ли беше възбуден? Скри се зад сарказма си:

— При подобни обстоятелства би се опитвал точно толкова с всяка друга жена. Защо трябва да се чувствам поласкана?

— А, тук грешиш. Не се занимавам с омъжени жени, например.

— Е, аз пък не искам да се занимаваш с мене! Точка по въпроса.

— Разбира се, че искаш — каза той с весела усмивка на лицето си. — Просто искаш да те кандърдисвам, за да се чувстваш по-добре след това.

Може би само гласовете на мъжете, които се връщаха след банята си, я спряха да не го удари по главата. Обърна се и взе вързопчето си. Той направи същото. Когато мъжете навлязоха един по един в лагера, Бен и Джилиън не разговаряха. Той сложи пушката на рамото си и каза небрежно:

— Всеки, който се опита да гледа, ще получи куршум в главата.

Джилиън вървеше леко по пътеката, направена от мъжете. Тя завиваше надолу на няколко метра от клисурата, което при гъстата джунгла я правеше невидима. Свършваше точно пред тесния водопад.

Бен проучи обстановката.

— Ще пресечем от другата страна — каза той. — Така ще виждам по-добре пътеката. Зад водопада има място, откъдето можем да минем.

Наистина имаше място и преминаха, като си подбираха пътя по камъните. Бен свали пушката от рамото си и й я подаде.

— Аз съм първи.

Тя не протестира, защото се почувства доста облекчена. Притесняваше се, че ще трябва да се съблече пред него след разговора, който току-що бяха водили. След като той щеше да се изкъпе първи, някак си нямаше да й бъде толкова трудно после й му беше благодарна, че предложи такова решение. Понякога, както когато беше разтрил гърба й, можеше да бъде наистина мил.

Мил ли? Глупости! помисли си Джилиън след пет минути. По-скоро замисълът му беше сатанински. Не можеше да откъсне очи от него и той го знаеше.

Беше се съблякъл напълно без всякаква липса на свян, което й подсказваше, че е свикнал да стои гол в компанията на жена. Пък и коя ли жена, ако беше с всичкия си, би искала той да е облечен? Беше висок и слаб, с великолепна мускулатура, а хълбоците му бяха така заоблени и стегнати, че ръцете й инстинктивно се свиха в юмруци, за да устои на изкушението да ги пипне. Имаше рамене на хамалин и крака на атлет, дълги и мощни. Никога по-рано не й беше доставяло такова удоволствие да гледа мъж.

Влезе във водопада и остави водата да се плиска върху него, като отметна глава назад и разтърси косата си. Слънцето позлатяваше играещите мускули на великолепното му силно тяло, а водните капки във въздуха блестяха като диаманти. Гениталиите тежко висяха между краката му. Беше толкова съвършен, мъж до мозъка на костите си, че чак я заболяха гърдите, защото не можеше да диша.

Тогава той я погледна, като синьото на очите му беше толкова наситено, че можеше да го види дори и от десетината метра разстояние, което ги разделяше. Той пристъпи малко напред, така че водата падаше най-вече върху гърба му. Беше точно на края на скалата, над малкото езерце под водопада. Виждаше го изцяло, без водните струи да размазват контурите на силното му тяло. Докато я гледаше, членът му започна да се движи, да става по-плътен и по-дълъг, да се надига гневно към корема му.

По дяволите, помисли си трескаво тя. Не можеше да се измисли по-очевидна демонстрация на желанието му. Нищо не можеше да бъде по-съблазнително от факта да знаеш, че си желана и той, разбира се, също го съзнаваше. Мощната реакция на тялото му, само когато я гледаше, нанесе десет пъти по-голям пробив в нейната защита, отколкото мазните, евтини ласкателства или дори от онези разтапящи костите целувки.

Погледът й не можеше да се отклони от ерекцията му и тя почувства как я обхваща слабост. Устата й започна да се пълни със слюнка и тя преглътна мъчително. Онова нещо там беше внушително, като основата му беше по-плътна от закръглената глава. Тя почти изстена на глас.

Успя да откъсне поглед и срещна очите му, ярки и очакващи. О, разбира се, той знаеше точно какво й причинява. Този мъж беше сатана. Джилиън изпита нов неудържим подтик да запрати камък към него.

Като си тананикаше, той приключи с банята и дори си изпра дрехите, без да бърза. Ръцете на Джилиън стиснаха пушката, която лежеше в скута й и тя се насили да огледа пътя, който водеше към лагера, за да види дали някой смелчак не беше решил да провери как Бен ще изпълни заканата си. Птичките пееха и подскачаха безгрижно от клон на клон, като преливащите цветове на перата им проблясваха, когато пресичаха някой слънчев лъч. Беше мирно и много красиво, а голият мъж под водопада беше в същата хармония с дивата природа наоколо, както и останалите същества в джунглата.