Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Какво ли би било да живее с него тук, зачуди се тя. Да бъдат само двамата и да няма никой друг на стотици мили наоколо.

Веднага щом мисълта й прие завършена форма, тя се надсмя над абсурдността й. Това не беше Раят и той не беше Адам. Беше Бен Луис, грубиян и авантюрист. Всяка жена би била луда дори и да си помисли за някакво постоянство от негова страна. Всичко, което той искаше беше жена за момента, за да задоволи незабавните си нужди. Всяка би свършила работа. А след това щеше да изчезне по някой от маршрутите си. Джилиън предполагаше, че от време на време щеше да се появява отново при тази жена, за да може тя да го нахрани и да си легнат след това. Едва ли имаше проблеми да намери такава. Но това в никакъв случай нямаше да бъде Джилиън.

Ако намереше града на анзарите, щеше да увенчае кариерата си с успех. Щеше да може да си избира работата, макар че все още не беше решила какви са предпочитанията й. Не беше обвързана с фондацията след начина, по който се бяха отнесли с нея, когато им каза за Уозала и Анзар. Беше взела неплатена отпуска, за да направи това пътешествие, но не беше сигурна дали иска да се върне. Определено не би се върнала на същия пост.

Трябваше да вземе някои решения; решения, които не засягаха Бен Луис, без значение колко великолепно изглеждаше той гол под водопада.

Той беше свършил с банята и застана на брега, за да се избърше. Не направи никакъв опит да се обърне с гръб към нея, затова и тя не направи никакво усилие да погледне настрани. Вместо това прие неизречената му покана и го изгледа преценяващо.

— Не си много добър пазач — обвини я той, като около устата му играеше усмивка. — През повечето време гледаше мене, а не наоколо.

— Ами ти правеше всичко възможно, само дето не размаха байрак, за да привлечеш вниманието ми — отвърна тя. — Не исках да те разочаровам.

— Абе не размахвах точно байрак. Ако беше казала дръжката на байрака, сигурно би било по-точно, но…

Тя взе един камък и го запрати към него, преди той да завърши изречението си. Беше практикувала различни спортове в училище и в колежа, така че ръката й бе точна и силна. Камъкът го удари по бедрото, смущаващо близо до „дръжката на байрака“.

— Ох! — Погледна я той ужасено. — Господи, боже мой! — изрева той. — Внимавай какво правиш, по дяволите.

— Внимавам. Много добър прицел имам. — Тя вдигна още един камък — Искаш ли да ти покажа?

Мигновено й обърна гръб, тъй като не искаше да поема риска някой неточен или пък добре премерен удар да го прасне, където не трябва. В гласа й отново се беше появила онази опасно сладникава нотка, а в такива моменти той не й вярваше и за секунда. Бързо навлече дрехите си, преди да е решила нещо друго, но след това се усети, че се усмихва пак. В крайна сметка беше доволен. Беше я видял как реагира на неговата голота и неговата възбуда. Разбира се, че го искаше. Нямаше да успее да се съпротивлява много дълго. Не можеше да повярва, че го държи на страна, само за да му докаже, че той не може да я има. И какво постигна с това, освен да причини и на двамата страхотно разочарование?

Но трябваше да признае, че беше интересно, Джилиън можеше да го подлуди, но поне нямаше да умре от скука покрай нея. Трябваше да си събира акъла винаги, когато правеше нещо с нея, независимо по какъв повод. Беше свикнал да съблазнява жените, когато си поиска, да ги омайва без особени усилия, но Джилиън отказваше да я съблазняват или очароват.

Приключи с обличането и се приближи към нея, като взе пушката от ръката й. Огледа се внимателно наоколо, преди да се наведе и да я целуне.

— Добре, твой ред е.

Устата й изтръпна дори и от лекото му докосване.

— Заклеваш ли се, че ще стоиш тук и ще пазиш?

Сините му очи изведнъж изстинаха.

— Това е нещо, което приемам сериозно, сладкишче.

— Прав си. Извинявай — каза тя разкаяно. Беше я защищавал от момента, в който пътешествието беше започнало, самоотвержено и решително. Нямаше да отклони вниманието си или да мръдне от поста си, докато тя се къпеше. Освен това, той можеше да я съблазни, но нямаше да позволи на никого другиго да я пипне. Трябваше да си е загубила ума, тъй като когато разбра това, тя се почувства странно сигурна.

Бен се настани удобно, готов да се възхищава на представлението, макар че преди да насочи вниманието си към Джилиън, отново огледа околността. Сърцето му започна да бие силно при мисълта, че ще я види гола.

Джилиън отиде до ръба на скалата и си пое дълбоко дъх. Нямаше как. Трябваше да се съблече, за да се изкъпе, а тя нямаше намерение да се лишава от баня. Но ако Бен Луис смяташе, че ще му организира шоу, щеше да е разочарован.