Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

На третия ден, когато равнината около реката започна да отстъпва пред планините, теренът започна да става по-труден. Джилиън се придвижи по-напред в редицата, така че беше точно зад Бен и внимателно се взираше пред себе си.

— Какво търсиш сега? — възропта той, макар че знаеше защо се оглежда. Опасността можеше да ги очаква над главите им или пък да изскочи на пътя точно пред тях; можеше да ги нападне от растителността; можеше да пристигне под формата на стрела, защото по-изолираните племена се дразнеха страшно, ако някой навлезеше в тяхна територия. Опасността можеше да се появи и под формата на рояк пчели. Негова работа беше да забелязва всяка подробност, да бъде готов за всичко. По-рано през деня беше уловил силната неприятна миризма на глиган и бяха направили доста голямо отклонение, за да избегнат неблагоприятната среща със сърдитото и опасно дяволско прасе. Отклонението изнерви Джилиън, въпреки че Бен я увери, че са се върнали към първоначалния курс.

— Гледам за планина с плосък връх — отвърна тя.

— Колко близо до нея трябва да сме?

— Не знам. Всъщност е без значение, защото няма да я изкачваме. Тя е само един от ориентирите ни. Би трябвало да започне да се вижда, един ден след като сме започнали да изкачваме терена.

— О, боже! — възкликна той — Не предполагах, че инструкциите са толкова подробни.

Тя присви очи зад него, като си мислеше колко щастлива би била да го удари с камък точно по средата на изпотения му гръб, макар че камъкът сигурно щеше да отскочи от твърдите му мускули. Предишния ден се беше ядосал на ръкавите на ризата си, защото ограничаваха движенията му, докато сечеше изпречилите се на пътя им лиани, и просто ги беше откъснал. Мускулите играеха и се издуваха при всяко движение на голите му ръце и това караше стомахът й да се свива.

— Предполагам — продължи той, — че ако не видиш тази планина с плосък връх, след като сме вървели един ден, ще се върнем обратно и ще започнем да маршируваме напред-назад, докато я откриеш.

Може би ще трябва да се прицели в главата му, помисли си тя със задоволство. Вероятно главата му беше най-твърдото нещо у него, но ако подбереше по-голям камък, може би щеше да направи някоя и друга вдлъбнатина и така да го накара да й обърне внимание.

— Каква чудесна идея! — каза сладко на глас тя. — Значи няма нужда да се безпокоя, ако не я намерим веднага.

Той беше разбрал, че захарният тон в гласа й означаваше, че си мисли как да му каже или да му направи нещо особено неприятно, затова хвърли бдителен поглед през рамо. Изразът на лицето й определено не беше сладък. Изглеждаше така, като че ли замисляше отсичане на някои части от тялото му и предчувстваше удоволствието. По дяволите! Никога пред това не беше срещал жена като нея — силна, самоуверена и уравновесена. Разбира се, не това бяха качествата, към които той изпитваше особено влечение. Винаги беше предпочитал доброто чувство за хумор, липсата на задръжки и способността да се кикотиш на всичко. Определено Джилиън не притежаваше последните две качества, макар че имаше фино, леко злобно чувство за хумор, което го държеше нащрек. Не можеше да я сплаши, не можеше да я смути, не можеше да я съблазни. Започваше да се чуди дали въобще би могъл да й направи нещо.

Повече от две седмици той рядко й разрешаваше да се отдалечава на повече от три метра от него и беше извън обсега на погледа му, само когато задоволяваше природните си нужди и след като дръпнеше ципа на палатката си през последните три нощи. Но дори и когато задоволяваше природните си нужди, той се въртеше наоколо, като внимаваше да не се появи Дутра. Такъв наложен близък контакт вече би го накарал да откачи от скука, ако беше която и да е друга жена. Разбира се, и Джилиън го караше да подлудява, но не от скука.

Истината беше, че той се чувстваше притеснен и раздразнен, че тя не е до него нощем, за да може да я пази. Какво ли би станало, ако Дутра се опиташе да влезе в палатката й? Разбира се, Кейтс явно му беше набил в главата, че трябва да се държи възможно най-прилично по време на пътешествието навътре в джунглата, но това не означаваше, че Бен му бе повярвал дори и за момент. Джилиън използваше хитрината с лепенката, за да запечата ципа на палатката от вътрешната страна, и имаше и пистолет, но какво би станало, ако Дутра просто разрежеше плата? Дали Джилиън щеше да го чуе и да се събуди на време? Беше доказала, че е повече от способна да се справя с различни ситуации. Всъщност, почти през цялото време беше една крачка пред него, което го вбесяваше адски. Но въпреки това той се безпокоеше и нервничеше, защото ако не я получеше скоро, щеше или да експлодира или да се превърне в бръщолевещ идиот.