Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Щом разчистиха достатъчно свободно пространство, бързо опънаха палатките в кръг, а в средата накладоха лагерния огън. Рик и Кейтс разгънаха леките си походни столове и се наместиха в тях; лицата и телата им говореха за крайно физическо изтощение. Бен не ги накара да помагат, защото това явно не им беше по силите.

Пепе започна да готви и всички се скупчиха около него. Разговорите бяха повърхностни и откъслечни, тъй като хората бяха твърде уморени от прехода. Веднага щом се нахраниха, Джилиън се оттегли в палатката си. Беше показала на Бен следващия ориентир на картата и той каза, че са им необходими поне три дни, за да го достигнат. Дотогава нямаше нужда да прави никакви изчисления или да се консултира със записките си. Трябваше само да си почива точно това имаше намерение да направи.

След като залепи ципа с изолирбанд, тя се съблече избърса тялото си с влажни кърпички за еднократна употреба, като обърна особено внимание на стъпалата си. Една гъбична инфекция в джунглата лесно може да превърне живота в ад. Всяка сутрин Джилиън поръсваше обувките и краката си с противогъбична пудра, но и най-малката раничка или охлузване трябваше да бъдат лекувани своевременно, преди да са се превърнали в огромен проблем. Чистите чорапи бяха жизнено необходими като храната. Добре, че ботушите й бяха стари и не я убиваха никъде.

Джилиън се почувства значително по-добре. Облече си чисто бельо и с дълбока въздишка се опъна на постелката.

— Джилиън!

Това беше гласът на Бен. Тя въздъхна отново, но този път не от облекчение.

— Какво има?

— Имаш нужда от една здрава разтривка. — Чуваше го как ровичка за ципа. — Проклетият цип е запънал някъде.

— Не е. Залепен е от вътрешната страна.

— Отлепи го тогава.

— Чувствам се добре. Нямам нужда от разтривки.

— Освободи ципа. — Гласът му бе тих и спокоен, но не търпеше възражение.

Тя погледна намръщено по посока на гласа му.

— По-добре утре да умра от болки отколкото да се подложа на тъй наречената ти разтривка — без заобикалки заяви тя. — Трябва да съм напълно превъртяла, за да те пусна вътре.

Бен въздъхна.

— Обещавам ти, че няма да те закачам и да те опипвам.

— Откъде-накъде съм длъжна да ти вярвам?

— Давам ти честна дума.

Джилиън се разколеба. Една разтривка щеше да й дойде като дар божи: мускулите й бяха толкова схванати, че умираше от болки при най-незначителното движение. Утрешният ден щеше да се превърне в живо мъчение, ако не успееше да се пребори с мускулната треска. Защо да търпи болка, когато й се удаваше прекрасната възможност да я облекчи? Понякога здравият разум е нещо много неудобно и измамно. Ако откажеше разтривката, щеше да се чувства непорочна и многострадална. Последната дума не й се хареса особено много. Практичната Джилиън прецени, че не си струва да отхвърля предложението на Бен.

— Добре — измърмори тя. — Но при първото грешно движение, ще те прасна с нещо по главата. — Тя с мъка седна, отлепи лепенката и дръпна ципа.

— Да не би да си носиш чантичката? — Бен изпълзя в палатката, която веднага заприлича на кукленска къщичка. Носеше лампа и шише със спирт. С повдигната вежда изучи „секретното“ заключване на ципа и се ухили.

— Върши работа — каза тя.

— Сигурно. Хайде, лягай по корем.

Тя схванато се обърна и се стовари на постелката.

— Всъщност не съм чак толкова зле.

— Сигурен съм, че разтривката ще облекчи болките ти. Вечерният ти тоалет много ми харесва.

Не беше се изчервявала от години, но сега усети как лицето й пламва. Ако беше по бански, тялото й щеше да бъде по-разголено, но обстоятелството, че беше по бельо, я притесняваше. Бен сигурно вече се облизваше, доволен от ефекта на неприличната си забележка. Тя заби пламналото си лице в постелката, съжалявайки, че не му е цапнала един за всеки случай.

Острата миризма на спирт я удари в носа. Бен изсипа доста обилно количество от течността в шепата си и започна да я втрива в краката й. Започна от глезените, движейки се плавно нагоре. Мачкаше и разтриваше схванатите мускули. Джилиън изстена от удоволствие, щом Бен започна да описва плавни, постепенно стесняващи се кръгове около изтръпналите й прасци, сетне затаи дъх от болка, когато ръцете му замачкаха бедрата й.

— Отпусни се — тихо прошепна той. — Болката ще изчезне.

Движенията на силните му пръсти бяха бавни и настоятелни. Джилиън през цялото време очакваше, че ръцете му ще се плъзнат там, където не им е мястото, но Бен невъзмутимо продължаваше вещия масаж и подир малко тя почувства такова царско облекчение, че се отдаде изцяло на блажените усещания. С всяко бавно движение на ръцете му напрежението я напускаше. Тя започна да издава тихи гърлени звуци и й стана неудобно, тъй като те й се сториха твърде неприлични.