Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Бен обви талията й с ръка. Джилиън с раздразнение си помисли, че би трябвало да очаква нещо подобно. Бен Луис не бе човекът, който ще изпусне възможността да я опипа.

Оставиха Кейтс да си върши работата, прекъсната от появяването на змията, и се отправиха към лагера. Дутра не се виждаше никъде. Джилиън се изненада от невероятната му способност да се движи безшумно.

Бен я притисна към себе си и прошепна:

— Всичко наред ли е?

— Да — отвърна тя и го дари с благодарствена усмивка. — Просто реших да проявя предпазливост.

— Малка хитруша!

Той спря, щом приближиха палатките и буйно я привлече към себе си.

— Ще те целуна! — прошепна той и се наведе към устните й. — Искам и ти да участваш обаче!

Да участва, а? Тарикат! Силните му ръце я държаха в желязна прегръдка и нямаше накъде да мърда. Опита се да се възпротиви, ала устните му вече бяха върху нейните и езикът му ловко се плъзна в устата й.

Разтърси я дива вълна от наслада, през ума й мина мисълта, че е противозаконно да целуваш така, както го правеше Бен Луис. Добре съзнаваше, че трябва да го отблъсне, ала не можа да устои на изкушението. Обви ръце около загорелия му врат и се отпусна с омекнали крака, замаяна от топлината на мускулестото му тяло.

Той изстена глухо от изненада и удоволствие и притисна слабините си към ханша й. Ръката му се плъзна надолу и погали закръгления й задник.

Джилиън светкавично отскочи назад и го изгледа през рамо, излизайки на откритото място, където бяха разпъна палатките. Той изръмжа от разочарование. Заслужаваше си го. Не беше се измъкнала от Дутра, само за да се набута в ръцете на Бен, колкото и умели да бяха те; не идваше да се злоупотребява с млади дами в затруднено положение.

Веднага след вечеря, Джилиън се оттегли в палатката и, защото Бен все още й беше сърдит и тя не искаше да се мярка много-много пред погледа му. Разви постелката, която бе не по-дебела от два-три сантиметра, но се оказа изненадващо удобна. Найлоновите палатки бяха съвсем малки: височината им беше колкото да седнеш, а ширина — около метър и половина. Постелките за спане бяха широки около деветдесет сантиметра, така че отстрани оставаше половин метър за личните вещи. Палатката се затваряше със здрав, двустранен пластмасов цип. За да осигури спокойствието си, Джилиън измъкна от раницата едно руло изолирбанд, отряза десет сантиметрова лента залепи с нея закопчалката на ципа към пода. С тази евтина и ефикасна мярка за сигурност никой не можеше да отвори палатката отвън. Здравият найлон я предпазваше от опасностите на нощната джунгла, а изолирбандът — от Бен Луис, така че можеше да спи спокойно.

Джилиън внимателно подготви координатите, които щеше да даде на Бен на следващата заран, прибра документите си и се съблече. От опит знаеше, че най-удобно е да се спи по памучна тениска и гащи. По време на експедиция никога не носеше сутиен.

Угаси фенерчето; през найлона се процеждаше слаба светлина от огъня, така че тъмнината не беше пълна. Тя бръкна в раницата, извади пистолета и го сложи близо до главата си. Чу как Бен се прибира в палатката си, която бе разположена плътно до нейната. Откъм огъня се дочуваха гласове. Ако бяха достатъчно умни, трябваше добре да се наспят, защото им предстоеше кошмарен ден. Следвайки собствения си съвет, Джилиън се опъна и веднага заспа.

Рик гледаше с отвращение към двете палатки, разположени плътно една до друга.

— Казала му е за съкровището — измрънка той. — Копелето ще се опита да ни разкара.

В главата на Кейтс се въртеше същата мисъл, но Луис с нищо не бе показал, че очаква да намерят нещо друго освен руини. Нямаше да се безпокои толкова много, ако водачът не се бе оказал съвсем различен от онзи човек, който Кейтс си мислеше, че наема. Компетентният и властен Луис нямаше нищо общо с пропадналия мърляв пияница, когото бяха срещнали в онзи бар в Манаус.

— Не бива да го изпускаме от поглед — заяви той.

Това беше всичко, което можеха да направят засега. След като откриеха диаманта, положението щеше да се промени.

— Изобщо не съм предполагал, че Джилиън ще се хване с тоя — горчиво размишляваше Рик на глас. — Най-много ме мъчи това, че изцяло сме в ръцете й. Още от раждането си ми е трън в очите.

Кейтс го изгледа с преценяващ поглед. Рик Шърууд не се отличаваше с интелигентност. Кейтс с нетърпение очакваше мига, в който Дутра завинаги щеше да затвори устата и на този хленчещ мухльо.

— Явно ти няма доверие, щом е решила да играе комбина с Луис — отвърна той. Вероятно това бе една от поредните й маневри. Джилиън нямаше нищо общо с брат си: тя бе проницателна и сдържана, може би бе прозряла, че Кейтс играе двойна игра. Сближаването й с Луис явно бе начин за самозащита, бе си наела бодигард, така да се каже. Той също не бе предположил подобно нещо, като се има предвид враждебността и неприязънта, която бяха проявили един към друг при първата им среща, ала Джилиън не бе първата жена, която се възползваше от предоставилата и се възможност. Изглежда, че тя бе по-умна от тях двамата, защото първа бе прозряла действителната природа на Луис и бе извлякла полза от нея.