Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Охо!

Подъл мръсник!

Не се и съмняваше, че Бен я е изчакал да заспи дълбоко и се е нагласил до нея, уж за да подкрепи лъжата, че спят заедно. Подлярят му с подляр, беше готов на всичко, за да я опипа, каквото и да казваше. Този мъж беше истински ходещ хормон.

Ръката му тежеше върху ребрата й, китката му се бе наместила между гърдите й, а дланта се гушеше между шията и раменете й. Бен лежеше напълно неподвижно и сигурно още спеше. Силните, равномерни движения на гърдите му й действаха толкова успокоително, че не й се мърдаше. Но нямаше как — време беше да става.

В този миг тя почувства рязко придърпване, което съвсем не й подейства успокоително — не само тя се готвеше да става. Бен също бе буден. Той притисна слабините си към задните й части, а ръката, обгърнала талията й, се стегна като желязно въже.

Нямаше смисъл да хаби усилията си, за да отблъсне ръката му — Бен бе прекалено силен. Наместо това тя се протегна, хвана го здраво за гъстата, рошава коса и дръпна с всички сили.

— О-ох! Ей! — извика той. — Ей! — Скочи на колене, опитвайки се да се изплъзне от мъртвата хватка.

Джилиън го пусна, претърколи се и със скок се изправи на крака. Дари го с очарователна усмивка.

— Добро утро! Спа ли добре?

Той разтри главата си и я изгледа намръщено.

— Спането беше добро, ама събуждането си беше жив ад, по дяволите.

— Научи се да се държиш прилично.

— Това е нещо, което не мога да контролирам, дявол да го вземе. Всички мъже се събуждат с ерекция.

— Може би, но не всички — повтарям — не всички — я демонстрират.

— Не всички, само аз, и какво лошо виждаш в това?

— Само ти, и точно затова оскубах само твоята коса! — нежно каза тя.

Той измърмори нещо под носа си и се отдалечи. Много доволна от размяната на мнения, Джилиън се обърна и видя четири чифта очи, които я наблюдаваха с израз, колебаещ се между пълно недоумение и удоволствие. Пепе бе твърде озадачен, докато Хорхе всеки момент щеше да избухне в смях. Тя сви рамене, сякаш искаше да им каже, че всичко е станало по вина на Бен и тя е наясно не повече от тях, сетне се отправи към тясната тоалетна.

Кресливите маймуни започнаха серенадата си и подтикнаха всички към действия. Докато се готвеше закуската, Кейтс се прехвърли на тяхната лодка, следван плътно по петите от Рик.

— Снощната битка беше страхотна, нали? — възбудено заяви Рик, все още силно повлиян от случката.

Бен въздъхна. Този тъпанар явно непрекъснато украсяваше схватката с нови и нови подробности и за него сигурно снощната престрелка се бе превърнала в битката на века. Нямаше никакво намерение да слуша бръщолевенето му. Главата все още го болеше на мястото, където Джилиън го оскуба, освен това й беше много ядосан.

— Не беше кой знае какво! — измърмори той. — С изключение на онова копеле, което раних. С такава дупка в карантиите може и да няма късмет да потърси доктор в Манаус, ако изобщо някой пожелае да погледне подобна отрепка.

— Дали ще имаш проблеми, когато се върнем? — загрижено попита Кейтс, но Бен изобщо не повярва в искреността на чувствата му.

Изгледа го с невярващ поглед.

— Да имам проблеми, заради това, че съм стрелял по един речен пират ли? Това не е първият път, когато ми се случва подобно нещо, няма и да е последният. — Раздразнен, той се извърна настрани. — Закуската е готова. Хайде да ядем.

Кейтс се ухили злорадо, щом се върнаха обратно на лодката си.

— Копелето е доста обезпокоено — прошепна той. — Обаче се мъчи да ни заблуди. Ето защо е толкова докачлив тази сутрин. Сигурно е застрелял онзи човек.

Рик погледна към Луис, който стоеше на носа на първата лодка и изучаваше реката.

— Не мисля, че е заради това. Нощес Хоаким ми каза, че Луис е царят на реката; дори и властите му осигурявали клиенти, тъй като умее да се грижи за тях. Смятам, че няма да има никакви проблеми.

Студените очи на Кейтс злобно проблеснаха.

— Твърде много време прекарваш с бразилската паплач. Напълнили са ти главата с глупости. — Кейтс закрачи нервно из лодката, русата му коса блестеше на меката утринна светлина. Не можеше да понася един глупак като Шърууд да му противоречи.

Пътуваха нагоре по реката. Бен се държеше студено и Джилиън подозираше, че все още й е сърдит. Така му се падаше. Ако не го беше оскубала, кой знае каква глупост щеше да направи.

Честолюбието му беше толкова наранено, че през следващите няколко дни той почти не обели дума. Бен е един нацупен сърдитко, реши тя. Знаеше, че ако се приближи до него и го гушне, за да му покаже колко го харесва, той начаса ще грейне, ала сега се държеше, сякаш й е предложил най-скъпата си играчка, а тя презрително я е отхвърлила. Толкова често си прехапваше устната, за да не се изкикоти, че най-накрая я разрани.