Линда Хауърд - Сърцето на амазонката

Бен я гледаше как се свива на кълбо с гръб към него и също се терзаеше, че не си е държал устата. Сега тя щеше да спи спокойно в обятията му. Той може би нямаше да може да заспи, но това нямаше да има никакво значение, защото щеше да бъде безкрайно щастлив, че усеща Джилиън до себе си. Сега пак беше буден, но нямаше на какво да се радва.

Пепе угаси лампата. Дъждът продължаваше да се лее като из ведро, светкавиците раздираха завесата на мрака, тътенът на гръмотевиците се отдалечаваше заедно с отминаващата буря. След няколко минути Бен забеляза, че грохотът се усилва, сякаш настъпваше нов пристъп на бурята. Ала нощният въздух бе спокоен.

— Пепе — прошепна той.

— Чух — отвърна индианецът.

— Събуди останалите.

Пепе безшумно се движеше в мрака, разтърсвайки бразилците. Бен разбуди Джилиън и прошепна в ухото й:

— Имаме неканени гости. Не вдигай шум. Просто слез долу и не мърдай.

— Контрабандисти ли? — прошепна тя.

— Може би.

След като се убеди, че тя е на добре защитено място, Бен пипнешком измъкна пушката си. В мрака се долавяха прищраквания — всички подготвяха оръжията си за стрелба. Не посмя да предупреди другата лодка по радиостанцията; шумът щеше да ги издаде и да им отнеме предимството на изненадата. Надяваше се, че Еулохио също е чул шума на мотора и е вдигнал мъжете на крак.

Нападателите им може би не бяха контрабандисти, а пирати. Може пък и някакви съвсем невинни хора да бяха закъсали късно през нощта по реката и сега да търсеха удобно място за пристан. Бен не мислеше, че последният вариант е правдоподобен, но въпреки това прошепна на мъжете да подготвят оръжията си, но да не стрелят, докато не се убедят в намеренията на неканените посетители.

Моторът бе изключен и се възцари пълна тишина. Бен усети как мускулите му се стягат; представяше си как лодката на непознатите се приближава до тяхната. Той прошепна друга команда и хвана края на брезентовото платнище, без да изпуска заредената пушка. Не му се искаше да допуска неканените гости прекалено близо, но все пак трябваше да влязат в обсега на оръжията…

— Сега! — излая той и петимата едновременно рязко вдигнаха платнището нагоре и насочиха дулата на пушките си към черния силует на безшумно приближаващата се лодка. Щом очите му се нагодиха към мрака, Бен успя да различи тъмните фигури, застинали на палубата, готови да атакуват, щом корпусите на двете лодки се долепят. Раздаде се вик и мъжките силуети се раздвижиха.

След миг някъде от лявата страна над Бен щракна джобно фенерче и силният сноп светлина заслепи суетящите се мъже и ясно очерта оръжията в ръцете им.

Джилиън! Прозрението го осени в същия миг, в който един от пиратите спря, подпря пушката на рамото си и стреля по посока на фенерчето.

— Слизай долу, по дяволите! — изкрещя Бен и нощта се огласи от изстрели. Пиратската лодка бе само на пет-шест метра от тяхната. Луис стреля и вкара нов патрон в гнездото. Този път се прицели право във върха на корпуса на вражеската лодка и след изстрела във водата се посипаха трески.

Битката беше чисто физическо преживяване, без много простор за размисъл, изискваха се само нюх и опит. Той усещаше как пушката се тресе в ръцете му, излъчвайки топлина като живо същество. Чувстваше силата на експлозивните изстрели, долавяше мириса на олово, натежал в нощния въздух, чуваше грохота на сражението. Ехтяха писъци и псувни, викове и стенания. Сетивата му бяха болезнено изострени, времето сякаш течеше много бавно и протяжно, секундите му се струваха дълги като минути, действието се развиваше като в забавен кадър. Той виждаше, чувстваше и чуваше всичко, съзнаваше всичко. Знаеше, че мъжете от втората лодка също стрелят, тяхната атака съкруши пиратите и сега те плахо се опитваха да се защищават. Усети как един куршум изсвистява покрай ухото му и инстинктивно стреля, отскачайки настрани, за да не могат враговете да определят позицията му по проблясването на изстрела.

По едно време долови хъркане на мотор — пиратите се обръщаха в бягство, лодката им се отдалечаваше от брега. Бен стреля още няколко пъти, за да ги разкара по-бързо. Щом нападателите се отдалечиха достатъчно, за да могат да маневрират, обърнаха лодката и се отдалечиха с пълна пара. Килватерът се удари в двете моторници и ги разлюля.

Бен извика на Пепе да провери дали има ранени. Тогава се извърна към Джилиън и сграбчи проклетото фенерче, но за най-голямо негово учудване, никой не го държеше.